Начало История на медицината Литотомията и литотрипсията през вековете, част 1

Литотомията и литотрипсията през вековете, част 1

От -400г.

Литотомията и литотрипсията през вековете, част 1 - изображение

Урологичните патологични проблеми заемат челните места в историческата класация за най-старите заболявания, познати на човека. Нещо повече, хората страдат от тях от незапомнени времена. Дискомфортът, болката, а и другите сериозни медицински усложнения, произтичащи от образуването на уринарни камъни, озадачават и предизвикват лечителите. Често пъти те са обезсърчени, но не спират да търсят някакъв метод, включително хирургически, за да облекчат страданието на болните.

Археологическите открития, както и ранните писания, показват, че нашите предци са измъчвани от същите неудобства, които се срещат и в съвременната урологична практика. Значението на бъбречнокаменната болест и опасностите, произтичащи от лечението на конкрементите в различните отдели на уринарния тракт, са напълно разпознати и отчетени от Хипократ. Нещо повече, клетвата, оставена за поколенията от Бащата на медицината, ясно заявява: "Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на тези, които са специалисти в тази област.".

За съжаление, както може да се очаква, методите за отстраняване на уринарните камъни са изключително сурови, а успехите на медицинската практика често са засенчвани от смъртоносните инфекции или тежките кръвоизливи. Срещу тях медиците в миналото са безсилни. Тези ранни техники се предават почти непроменени до шестнадесети век, когато в практиката се внедряват нови или подобрени инструменти и техники за премахване на камъните.

Ренесансът е изключително благоприятна за развитието на медицината епоха. Именно тогава хората започват да проявяват любопитство във всички сфери на човешкото познание. На лице е и новопоявил се интерес към медицинската наука и хирургията. Хирургическите подобрения на литотомията предизвикват по-нататъшен интерес към усъвършенстването на методите на хирургичното отстраняване на уринарните камъни. Логично, те довеждат до създаването на по-ефикасни литотрипторни инструменти и до по-задълбочено изследване на анатомията на пикочната система, на формите и етиопатогенезата на литиазата, както и на оперативните техники и профилактиката.

Гореспоменатият процес на постоянно усъвършенстване продължава и към днешна дата. На лице е и технологичният и процедурен бум, в който хирургическата намеса от двадесети век, се отразява и в напредъка на урологичната хирургия. Нещо повече – съвременната практика търси все по-безопасни, ефикасни и неинвазивни хирургически решения за третирането на бъбречнокаменната болест.

Нека сме обективни - урологичните болести са сред патологичните състояния, които са измъчвали човека във всяка епоха от своето развитие. Още нещо е сигурно – заболяването не разделя хората по определени признаци. От бъбречнокаменна болест страдат мъже, жени, деца. Може би няма по-широко разпространено заболяване от образуването на камъни в уринарната система.

Изглежда, че симптомите на това патологично състояние са често срещани. Освен това, уринарните камъни са сред малкото състояния, които лечителите от примитивните цивилизации, биха могли да лекуват, без да осъдят пациента на сигурна смърт. Всъщност, извличането на камъните от пикочния мехур (или литотомията, както ще бъде наречена манипулацията в по-модерните епохи) се извършва с изненадваща честота от лечителите в древните цивилизации на Египет, Индия, Близкия Изток, Гърция и Рим. Наред с трепанацията и обрязването, това е една от най-древните хирургически манипулации.

Нека се опитаме да направим кратък обзор на произхода и развитието на техниките на литотомията.
Уринарните камъни са добре познати в Древен Египет. Наистина, един от най-ранната уринарни камъни, които някога са откривани, е изваден от носната кухина на мумифицираното тяло на младо момче, живяло в Страната на фараоните. Този важен артефакт, за съжаление, е унищожен по време на нацистката бомбардировка срещу Великобритания. Данни, разказващи за бъбречните камъни, са открити в няколко египетски писмени източници. Леченията на този вид състояния най-често са изцяло медицински по характер (а не в комбинация с жречески ритуали). Лечителите в Страната на фараоните препоръчват да се правят специално създадени упражнения, които да се съчетават с действието на лосиони, мехлеми, лаксативи и хранителни диети. Хирургическите операции изглежда не са предпочитани като метод на лечение, но в някои особено тежки случаи – манипулацията се прилага като животоспасяваща мярка.   

Лечителите в Древна Индия често прилагат любопитна форма на литотомия. Пациентът, страдащ от камъни в пикочния мехур, се полага на масата, постлана с дебели килими, осигуряващи му известно удобство на гръбнака. Бедрата му са сгънати и разтворени. Обикновено те са привързани към врата или тялото, за да се задържат в тази позиция. Ръцете на болния също са привързани към бедрата или тялото (едва ли процедурата е била приятна, особено като се има предвид какви предпазни мерки се вземат, за да не избяга ужасеният пациент). Болният се държи от (поне) двама здрави асистенти на лекаря, които му осигуряват достъп до перинеалната област на пациента, върху която се прави хирургическият разрез. Главният асистент на медика здраво притиска със затворен юмрук лявата страна на корема, за да измести максимално положението на камъка и да го достигне хирургът. Той въвежда в ректума на болния показалеца и средния пръст на лявата си ръка. Те преминават нагоре и се опитват да усетят и придвижат камъка към пикочния мехур. След като е направен този контакт, пръстите направляват конкремента по стената на пикочния мехур, достигайки до перинеалната област между ректума и пениса. След като стигне до това място, камъкът би могъл да бъде по-лесно визуализиран като осезаема неравност по повърхността на перинеума. Прави фин разрез вляво от скроталния шев, а камъкът се измества навътре, преминавайки през простатата и мембраната на уретрата и пикочния мехур. След това се правят опити за бързо отстраняване на камъка с помощта на пръстите на хирурга или с примитивни клещи.

Постоперативно, болният е каран да поседи в котел, пълен с топла вода. Тази мярка се предприема с надеждата да се предотврати натрупването на кръв в пикочния мехур. Ако въпреки всичко се натрупа кръв, лекарите инжектират лекарство, което се прилага с уретрална спринцовка. За тази, а и за други медицински или хирургични интервенции е писано в епични поеми или истории. Известни са с името Веди или Самхита (от около 4 век пр. н.е.). Тези писания представляват на съвременните изследователи до колко са напреднали познанията по медицина и хирургия в Древна Индия.

За случаите на бъбречнокаменна болест древните народи съхранява огромно количество информация, касаеща уринарните камъни и други патолигични състояния на отделителната система. Всъщност "литолозите" могат да се считат за първите медицински специалисти. Съществуват строги правила за тяхното поведение и планове за образователната им подготовка. Когато се считат за готови и достатъчно обучени, бъдещите специалисти са съветвани да изпробват уменията си на трима еретици: "Ако всички те загинат, не се занимавайте никога повече, защото ако го правите, а измират, вие сте убийци". Не може да се отрече, че това е много добър съвет.

Вижте втора част

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: http://www.ucalgary.ca/uofc/Others/HOM/Dayspapers2001.pdf#page=92

Снимка: werunandride.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияИнтервютаНовиниЗдравни съветиЛюбопитноДиетиКлинични пътекиАлт. медицинаБотаникаСпециалистиЗдравни проблемиЛечения