Литотомията и литотрипсията през вековете, част 2

От -1000г.

Един от най-известните лекари на Древна Индия е Сушрута, живял между 1000 и 500 г. пр. н.е. Практиката му въплъщава напълно напредналите медицински познания на древната цивилизация. Неговата "Сушрута Самхита" е монументална медицинска творба. В нея е направен най-ранният опит за създаването на система за преподаване по хирургия. Текстът предоставя първите писмени хирургически указания, касаещи отстраняването на камъни в пикочния мехур. Въпреки това, лекарят препоръчва на хирургическа литотомия единствено в случаите, когато патологичното състояние не се поддава на медицинска терапия. Творбата предупреждава изрично хирурзите, че този вид операция рядко е успешна и често води до смъртта на пациента.

По късно, източниците, разказващи за литотомията, се срещат в някои гръцки медицински документи. Най-известният от тях е Хипократовата клетва. В нея Хипократ апелира, че: "Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на тези които са специалисти в тази област". Това е ясна индикация, че литотомията обикновено се извършва от хора, които макар че са обучени да прилагат манипулацията, не са медици по професия. Това са пътуващи, неграмотни мъже, придобили умението да извършват опасната манипулация от по-възрастни роднини или наставници. Смята се, че Хипократ е застъпник на идеята литотомията да се извършва от официално обучени лекари, тъй като рискът от фатален изход е висок, а наред с шарлатаните, реномето и на гръцките лекари също би могло да се постави под въпрос от обществото.

Друга важна причина е, че Хипократ смята, че лекарите трябва да се ограничат единствено до медицинските терапии. Хирургията е твърде ненаучна дисциплина за тях и е под професионалното им достойнство. Това е може би първото доказателство за професионално разграничаване между лекари и хирурзи. Предполага се, че Хипократ може би е не само Баща на съвременната западна медицина, но и радетел на профилирането на тази наука.

В крайна сметка, официално обучените старогръцки лекари започват да практикуват и в областта на хирургията, като по време на този процес се внася важен принос в областта на хирургията (включително и с литотомията).

Амоний от Александрия (3-ти век пр. н.е.) е друг старогръцки медик, който подобрява практиката на литотомията. Той за пръв пат извършва раздробяване на уринарни конкременти, за да се улесни извличането на значително по-малките парчета. Достигайки до пикочния мехур, хирургът фиксира камъка с кука, а след това го разтрошава благодарение на тънък инструмент, който е негово дело. Логично, инструментът си спечелва нарицателното "литотом".

Златната ера на гръцката хирургия настъпва през първи век. Именно от този период учените придобиват най-добра представа за развитието на тази дисциплина благодарение на отличното описание на хирургическата практика по онова време. За тази тенденция е "виновен" Авъл Корнелий Целз. След Хипократ, Целз е най-известният лекар, практикувал в Рим. Оперативните манипулации на пикочния мехур постигат значителен напредък, а в писанията си Целз предоставя на обучаващите се лекари точни указания за (сравнително) безопасното премахване и раздробяване на камъни.

Целз съветва извличането на малките камъни от уретрата при жените да се извършва с помощта на кука, направлявана чрез пръстите на хирурга, въведени във влагалището. При девойките оперативната манипулация се прилага ректално. При по-големи камъни се препоръчва направата на фин разрез между уретрата и срамната кост. Гръцките, римските и арабските автори преписват дословно този му съвет. След завладяването на Гърция, центърът на медицинските познания се измества към Рим – новата главна столица на западния свят. Към този мегаполис са привлечени голям брой гръцки лекари.

За съжаление, не е постигнат голям напредък в прилагането на литотомията през периода на Римския империализъм, въпреки медицинската практика на Гален. Неговите писмени медицински произведения имат най-голямо и най-трайно въздействие върху западната медицина до периода на Възраждането. Гален повтаря метода на Целзовата литотомия.

С падението на Римската империя залязва и ерата на гръкоримската медицина. Вероятно последният велик византийски лекар е Павел Егински (625-690 г.), който написва няколко хирургични труда и прави няколко модификации на литотомията. Голяма част от медицинските познания от тази епоха са спасени и предадени напред във времето от арабската цивилизация през периода 600-1200 година. Арабите не развиват собствена медицинска система – те основават своята практика върху основите на класическите гръцки писания, в които те добавят собствените си коментари и резултатите от опита си.

През това време по всичко личи, че литотомията почти изпада в немилост, макар и да не е съвсем отхвърлена и изкоренена. Макар Разес и Авицена да са най-значимите медици от този период, най-голямо влияние върху литотомията оказва Албуказис. Той практикува хирургия в Кордова, а писанията му се основават на тези на римските и гръцките автори, особено на тези на Павел Егински. Неговото описание на литотомията се различава малко от това на византийския лекар. Изключение правят единствено инструментите – арабските им "братовчеди" са с доста по-усложнено устройство от гръцките.

Много малко са медицинските писания по отношение на практиката на литотомията през Тъмните векове в Европа. Ограничената налична информация свидетелства, че практиката продължава да се изпълнява от необучени лечители.

Във Франция първият колеж по хирургия е основан през 1210 г. Новозавършилите хирурзи са два вида – тези с "дълги роби" (те са по-високо в йерархията), и такива с "къса роба", известни и като бърснар-хирурзи. Въпреки всичко, хирурзите все още са считани за по-ниска класа професионисти от лекарското съсловие. Последните считат литотомията, операциите на херния и катаракта за манипулации, които са под достойнството им. Вместо от медици, те се прилагат от пътуващите хирурзи или бръснар-хирурзите.

През 1500-те години литотомията продължава да се счита за нежелана и опасна операция. Единствено бръснар-хирурзите включват към своите редици, специалистите с умения да прилагат литотомията. Това принуждава Колежа по хирургия да ги приема и обучава и тези студенти. По този начин литотомията се усъвършенствана. Процедурата става част от пълноправните хирургически процедури, а след основаването на Хирургическата академия - бръснарите официално вече нямат правото да извършват по-слжни операции.

Вижте трета част

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: