Личности и факти, повлияли на развитието на руската онкология от 18 до 20 век – част 3

От 1740г.

През двадесетте години на 18 век започват да се провеждат първите обещаващи изследвания, които проверяват какво е влиянието на жлезите с вътрешна секреция и дали дейността им има отражение за развитието на злокачествените заболявания (Б. Опел, P. Кучеренко). В същото време, учените започват да проявяват интерес към цитологичните методи за диагностика на раковите заболявания, базирани на откриването на клетъчните елементи в туморните пунктати.

Факти и детайли за достиженията в руската онкология от 18 век

Развитието на клиничната онкология в Русия първоначално е многостъпален процес, който се стреми да „следва” пътя на бавното натрупване на факти и описания на клинични наблюдения. Първата руска научна публикация, посветена на злокачествените тумори датира от XVIII век. Тя до голяма степен проследява описанието на отделни видове рак, базирайки се на клиничните наблюдения. Първата докторска дисертация по онкология се казва: "Рак на лявата гърда, наблюдение и лечение". Тя датира от 1740 година принадлежи на д-р М. Кнобх. Доктор М. Кнобх е привърженик на учението на Хипократ, според което се отличават два вида ракови образувания – окултни и открити. Той защитава идеята, че хирургията трябва да бъде приобщена към останалите клонове на медицината, което е в унисон с прогресивните идеи на XVIII век., макар че във феодалната руска действителност на хирургията се гледа по-скоро като на занаят, отколкото като на медицинска специалност.
През 1773 година е публикувана работата на хирурга Т. Айме, който провежда първото хирургическо отстраняване на лявата гърда на пациентка, болна от рак на млечната жлеза. След манипулацията, д-р Айме описва микроскопската структурата на тумора, а въз основа на това описание може да се приеме, че неговата пациентка страда от аденом.

През 1798 г., руският лекар Иван Филипович пръв описва клиничен случай на перфорация стомаха при пациент на 28 години, заболял от раково заболяване на кухинния орган. Медикът прави подробно описание на отделните части на стомаха на починалия пациент. Нещо повече, хирургът прави снимки на стомашния тумор по време на аутопсията. В качеството си на високо образован медик, д-р Филипович споделя на възгледите си със своя колежка - д-р М. Ломоносова. Двамата са на мнение, че задачата на науката (и медицината в частност), е да съхранява здравето и да удължава човешкия живот. Освен това, лекарят заклеймява работата на традиционните лечители, сравнявайки целебните им методи с "убийство" на тежко болните пациенти, които им се доверяват.

Вижте четвърта част

По статията работи: Виктория Милова