Личности, повлияли на развитието на литотомията като хирургическа процедура

От 1729г.

През осемнадесети век забележителен успех в терапията по премахването на уринарните камъни се постига от професионалните литотомисти (така са наричани тогавашните специалисти, извършващи манипулацията литотомия). Те прилагат метода, въведен от французина Фрере Жак през. Всъщност, един от съвременниците на Жак, Йохан Рау, става известен с практиката си в Амстердам. След като вижда, научава и прилага в практиката си някои от подобренията на Жак, той става виден негов конкурент и критик.

Друг известен литотом е Фрере Ком, който произхожда от семейство на хирурзи. През 1729 г. той решава да посвети живота си на медицинското лечение на крайно бедните и хората, които трудно могат да си позволят адекватни здравни грижи. Той създава инструмент, наречен „lithotome cache”. Неговото режещото острие се прибира в жлеб, който е част от сегмент с ореховидна форма, известен като горжет. Този инструмент може да се използва при проникване в тъканите и същевременно – при разширяване и разтягане на разреза.

След Фрере Жак, лидерството в областта на литотомиите се поема от англичанина Уилям Чесълден (1688-1752). По време на неговата медицинска практика литотомията постепенно започва да си извоюва реноме на утвърдена научна процедура. Чесълден има добри познания в областта на анатомията. Преди да започне да извършва литотомии върху пациенти, той съсредоточено извършва множество дисекции, преди да започне практиката си. Въпреки, че първоначално прилага варварската кървава практика grand appareil, Чесълден започва да прави литотомии, премахвайки камъка в пикочния мехур благадарение на супрапубален метод, известен също като haute appareil. По-късно той изоставя и двете техники, тъй като осъзнава, че те не се отразяват добре на пациентите. След това Чесълден започва да използва перинеалния подход за изпълнение на манипулацията, внасяйки няколко модификации, които го правят по-безопасен и по-ефективен.

Друг известен литотомист е Пото от Лион (1725 г.). Тай използва метода на Чесълдън. Твърди се, че смъртността на неговите пациенти е най-ниска – от 120 извършени от него литотомии загиват само трима пациенти. Той проповядва търпение и бавно и прецизно извършване на оперативната манипулация. Операциите на Пото отнемат 5-6 минути, а не обичайните 1-2. Той вярва, че постепенното разширение (дилатация) причинява по-малко болка по време на процедурата. Неговите писания подчертават важността от това да се борави с чисти ръце, инструменти и дрехи, наясно е и с факта, че болничните гангрени са заразни. Пото препоръчва употребата на еднократни хартиени компреси, които да се поставят над превръзките на оперативните рани. Неговата работа предшества антисептичната хирургия с цял век.  

Що се отнася до премахването на уринарни камъни при жените, до осемнадесети век, изявеният хирург Франко предпочита да направи инцизия и описва направения от него двуостър литотом, който се използва през следващите сто години. По-късно разширяването (дилатацията) на уретрата е описвана като процедура, която е по вкуса на Жоно, Толе, Ковилар. По-късно Дъглас и ле Дран използват постепенно разширяване на уретрата чрез различни хирургически инструменти. Когато камъкът се окаже твърде голям за този метод, Дран прави кос разрез. Най-честото усложнение от тези манипулации при жените е инконтиненцията на урина. Всички методи по отстраняването на камъни засягат женската уретра, но понякога се правят и разрези в пикочния мехур.

Както вече споменахме Чесълден използва този метод за известно време, преди да го изостави, за да усъвършенства перинеалния подход. Въпреки добрите резултати, операцията e подлагана на чести дискусии, а повечето хирурзи прехвърлят вниманието си върху промените, внесени в метода на страничната литотомия. Критиките засягат най-вече риска от ректовизикална фистула.

Супрапубичната цистотомия започва да се използва успешно още от момента, в който известните хирурзи Гарсон (1878) и Петерсен (1880) за пръв път демонстрират безопасността и предимствата на този подход. Постепенно супрапубичната литотомия заменя перинеалния подход за отстраняване на камъни.

В началото на ХХ век литотрипсията и литопалаксията започват да намаляват необходимостта от извършването на оперативна литотомия. Днес перинеалната литотомия, въпреки че е била полезна в своето време, е заменена от други методи. Въпреки всичко, бъбречно-каменната болест продължава да се среща често в Индия, Виетнам, Тайланд, Турция, Сирия, България, Индонезия и много други.

Проучването на произхода и развитието на литотомията ясно показва, че прогресът на процедурата е тясно свързан с този на хирургията като цяло. В продължение на хиляди години, това е най-често извършваната и най-инвазивна операция, прилагана върху пациентите. Инструментите, пригодени за извършването на тази процедура също са впечатляващи. Освен това, супрапубялната цистотомия е сред малкото първоначални опити за прилагането на инвазивна коремна хирургия назад във времето. Няма съмнение, че литотомията, с нейната дълга и разнообразна история, формира една от най-очарователните глави в хирургическата и медицинската история.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на литотомията