Лоусън Уилкинс и ролята му за развитието на детската ендокринология в САЩ

Лоусън Уилкинс бил роден през далечната 1894-та в американския град Балтимор, (Мериленд). Баща му, който също бил лекар по професия, още от малък го взимал със себе си на посещения при пациенти, което донякъде предопределило бъдещето и на сина му.

По време на Първата световна война Лоусън бил мобилизиран, а когато се върнал от фронта, младежът започнал да се обучава в небезизвестното лечебно заведение "Джон Хопкинс ", а след това специализирал педиатрия в Йейл. След като приключил окончателно с обучението си, Уилкинс се завърнал в родното си място и започнал да практикува обща педиатрия, но… не за дълго. Твърде бързо експертът се отличил от други свои колеги със своята ненаситна изобретателност и прецизно вглеждане в измеримите физически параметри, както и в информацията, получавана чрез диагностика и клинични тестове. Всъщност, още в началото на своята кариера американецът се сдобил с изключително голяма популярност заради своите педантични таблици и графици, създавани на ръка.

Докато изучавал растежа и развитието на здрави хлапета и ги сравнявал с малчугани с хипотиреоидизъм, любопитството на доктора към ендокринологичните нарушения при най-малките съществено се задълбочило. Междувременно, Уилкинс установил професионални и приятелски отношения с доктор Едуардс Парк – ръководителя на отделението по детски болести в "Джон Хопкинс ". Впоследствие, Парк осигурил на младия специалист преподавателска длъжност – първоначално на непълно, а след това и на пълно работно време.

В интерес на историческата достоверност, много от постиженията на Лоусън в областта на ендокринологията били направени по време на неговата активна педиатрична практика. След като приключил с последната през 1946-та, той продължил да разследва въпросната медицинска тематика с помощта на свои последователи и колеги, в атмосфера на бързо научно развитие. Докато проучвал медицинското научно наследство на предшествениците си, касаещо ендокринологичните болести, педиатърът открил съществуващ старинен документ, който давал важна информация за хипотиреоидизма и по-точно – за вродения такъв. Ако беше се родил днес, Лоусън Уилкинс със сигурност би бил щастлив да разбере, че в наши дни ранният преглед и лечение на новородените с хипотиреоидизъм може да предотврати умствено изоставане в по-късен период.

Експертът обаче успял да види и да участва в ранното използване на хормона на растежа (произвеждан от хипофизата) в третиране на пациенти с дефицит на въпросния хормон. Педиатърът успял да обучи и да предаде знанията си на голям брой специалисти, а работата му повлияла като цяло върху положителното развитие на педиатричната наука в Страната неограничените възможности.