Лудият датски крал Кристиан VII, който имал хроничен проблем с мастурбацията

от 08 окт 2017г.

От 1749г. до 1808г.

Дори като възрастен датският крал Кристиан VII (1749-1808) се държи инфантилно. Дипломатите се оплакват, че докато обсъждат държавни въпроси, без предупреждение той ги зашлевява през лицето. Получава халюцинации и речта му често е неразбираема. Скоро личният му лекар поема контрола над него, съпругата му и цялата държава. Но той не е взел под внимание злата му мащеха…

Крал Кристиан VII Въпреки че е крал на Дания, Кристиан още като дете се държи странно. Чувства се несигурен и често се държи неадекватно. Въпреки, че показва влечение към определени области на познанието, почти напълно изоставя образованието си. Неговият шамбелан Детлев Ревентлоу е строг човек, със строга ръка. Той тероризира младия принц и често му нанася тежки побои. След тях Кристиан обикновено е намиран на земята с пяна, излизаща от устата. С банда момчета на неговия акъл Кристиан обича да кръстосва улиците на Копенхаген и да ръчка безмилостно минувачите със заострен прът. Физиката на краля е крехка – той е нисък и слаб, поради което развива необичайна загриженост за физическата си издръжливост. По мнението на лекарите му, той мастурбира толкова често, че те се страхували за здравето му.

Майка му Луиза Британска и Хановерска, умира преди Крисгтиан да навърши 3 годинки. Баща му Фредерик V мрази да го безпокоят и не обръща внимание на сина си. Той се жени повторно за Джулиана Брунувик-Волфенбютел, която го дарява с физически увреден син. Като по-голям Кристиан стои на пътя на това дете към трона и амбициозната Джулиана видимо негодувала. По време на нещастния си втори брак Фредерик става алколик, отдава се на гуляите и зарязва държавните дела. Още преди да навърши 42 г. вече е физически и психически увреден.

Кристиан от своя страна става крал малко преди седемнадесетия си рожден ден. Само след година той се жени за 15-годишната си братовчедка Каролин Матилда. Тя напуска английския си дом, обляна в сълзи. Кристиан не я харесва от първия миг и продължава да кани в постелята си леки жени и дори млади мъже… и разбира се да мастурбира. Кристиан смята, че не е модерно да обичаш съпругата си.

Макар и крал, Кристиан продължава да се държи детински, на моменти слабоумно. Веднъж замеря баба си със захарница. Друг път слага игли на трона, за да наблюдава как тя ще подскочи. Обича да закъснява за вечеря и да се явява малко преди края й. Често изпълнява скок от типа „прескочи кобила“, щом височайшите му посетители и пратеници се покланяли ниско пред него. Дипломатите се оплакват, че докато обсъждат държавните дела, той ненадейно ги зашлевява през лицето.

Със своите любовници Конрад Холке и „Катрин с ботушите“ Кристиан вилнее по улиците на Копенхаген, разрушавайки магазини и обръщайки с краката нагоре бордеите. Често се връща с насинени очи, охлузвания и драскотини. Той обича да наблюдава обществени екзекуции, поради което понякога прави екзекуции на своите придворни на ужким, като за целта построявал собствена платформа за мъчения. После нареждал на Холке да го разтягат или бият с пръчка, докато гърбът му не прокърви. За да демонстрира „мъжествеността“ си, Кристиан изгарял кожата си, след което триел раната със сол.

През 1768 г. Каролин Матилда ражда син – принц Фредерик, докато Кристиан прави любовницата си баронеса и я обсипва с подаръци. При едно посещение е Кентърбъри, Англия, той се изцепва не на място: „Последният датски крал, влязъл в Кентърбъри, остави града в пепелища и изколи обитателите му.“

Съпругата му наддава доста килограми и започва да носи мъжки костюм по време на езда. По-късно хората започват да се шегуват, че тя е по-добрия мъж от двамата.

С влошаването на психическото и физическото състояние на Кристиан, неговият лекар Йохан Фридрих Щруензе, набира все повече власт. Той се самоназначава на поста секретар на кралския кабинет и всички държавни документи минават през неговите ръце. През октомври 1769 г. Каролин получава остри коремни болки, които я карат да пожелае смъртта си. След оказаната й помощ и внимание от страна на Щруензе, тя се влюбва в него. Кралицата толкова е щастлива от връзката им, че от никого не я крие. Твърди се че второто й дете – Луиза Августа – е плод на тяхната афера. Кристиан от своя страна не проявява никакъв интерес нито към държавните дела, нито към аферата на съпругата си. Той е зает да се възхищава на пруския крал.

Но състояние то му се влошава. Сутрин често го намират в ъгъла на стаята му с неразбираемо изражение на лицето, друг път си блъска главата в стената, докато от нея не рукне кръв. Речта му е неразбираема, често получава халюцинации. Понякога твърди, че е убил няколко мъже предната нощ, друг път поставя под съмнение раждането си и смята, че е син на Катрин Велика. Страда от мания за величие и е много подозрителен. Често кара Щруензе да претърсва стаята му за скрити похитители, друг път тича из стаите на замъка, трошейки мебели и изхвърляйки вещи през прозореца. В даден момент си признава „Объркан съм, в главата ми има шум.“

Щруензе скоро става Министър на частния съвет и съсредоточава цялата власт в ръцете си. Но една нощ мащехата на Кристиан и сина й нахлуват в покоите на краля и го принуждават да подпише заповед за ареста на Щруензе и Каролин Матилда. Някогашният личен лекар на краля е прикован към стената с окови, след което го изтезават на колелото и накрая бива обезглавен. Мащехата Джулиана наблюдава тези средновековни изтезания с удоволствие. Бракът на Кристиан с Каролин е анулиран, а самата бивша кралица е затворена в крепостта Кронбург, когато е само на 20 години. По-късно е изпратена в изгнание в Хановер, където умира след три години.

Съдейки по симптомите и поведението на датския крал, днешните учени и историци предполагат, че Кристиан е страдал от шизофрения. Официално той управлява до смъртта си, но в действителност Дания е в ръцете на регент. Никога не му е приложено лечение, нито е затварян против волята си. Понякога той можел да бъде видян да прави физиономии на минувачите от прозореца си, или да крачи нервно из покоите си. Умира на 13 март 1808 г., когато войските на Наполеон влизат в Рендсбург, където прекарва края на живота си.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на: