Любопитни схващания от миналото, свързани с отношението и грижата за здравето на бебетата и децата

От -1550г.

Ако сте родител и търсите съвети за това как да се грижите за здравето на малчуганите си, настоящият материал определено не е за вас. Статията обаче е за всички онези, които са любопитни да се запознаят с няколко необичайни представи за бебетата и децата, свързани с медицинската история. Знаете ли, например, че в Древен Египет плачът на мъниците веднага след раждане показвал шансовете им за оцеляване занапред. Нещо повече, в медицинския текст Еберс папирус, датиран приблизително около 1550 година пр. Хр., се споменава, че първата "дума" на новороденото била от ключово значение за неговото бъдеще. В документа се посочва, че ако в деня на появата си на бял свят детето изрече сричката "ни", това означавало, че то ще живее. Обратно, изричането на словосъчетанието "меби" било знак за предстоящата му смърт. Сами по себе си, двете думи не изглежда да са означавали нещо конкретно. Вероятно древните египтяни просто са вярвали, че здравото дете, по закон, е "гласовитото" и словоохотливото такова. И още нещо интересно: в Египет бебетата били зорко съблюдавани още от първите си минути на бял свят за това дали "стенат" и дали главите им са обърнати към пода, което също били сигнали за вероятна смърт.

Любопитното е, че, по отношение на плача, древните цивилизации в Месопотамия имали доста по-различно мнение от египтяните. Смятало се, че плачещите бебета вещаят злини, и ако не бъдат успокоявани навреме, те съвсем успешно биха могли да разгневят боговете /в съвременен план – преди всичко родителите си/. Бебетата и, като цяло – малките деца, се смятали за особено уязвими пред силите на шумерската богиня Ламащу, особено до навършването на тригодишната си възраст или до преустановяване на кърменето. Легендата разказва, че Ламащу много обичала да се храни с малчугани, и най-вече – с костите им. Специална молитва срещу богинята можела да защити болно дете от нея и да го спаси от сигурна смърт. Не е случайно, че бременните жени и майките в Месопотамия имали навика да носят специални амулети за предпазване от Ламащу и от пагубното й влияние върху наследниците им.

В Древен Рим също могат да се открият интересни практики, свързани с отношението и грижата за детското здраве. Особено изобретателен по този параграф бил натуралистът Плиний Стари (29г. – 79г. сл. Хр), който в своя труд "Natural Histories" събрал голям брой препоръки и медицински предписания за третиране на заболяванията при най-малките. При неправилно избиване и развитие на млечните зъби, например, римлянинът препоръчвал около телата на децата да бъде увивана парче кожа, съдържаща… мозък от пепелянка. Ако пък имали проблем с приучване към ходене до тоалетната, мъниците, според Плиний Стари, трябвало да изядат мъртва мишка. Впечатляващ бил и древноримският метод за лечение на херния при най-малките. За да се излекуват, те трябвало да бъдат ухапани от малък зелен мъжки гущер, който впоследствие следвало да бъде умъртвен над горящ огън.

Както може би вече сте се убедили сами, днешните деца могат само да се радват, че не са се родили във времето на гореописаните народи и цивилизации и, че медицината, от вярвания и суеверия, е прогресирала до сегашното си ниво на развитие.

Снимка: freeimages.com/Aleksander Zagdanski