„Майчината прокоба“ - вълна от евтин джин, която води до безредици в Лондон

От 1730г. до 1751г.

Преди почти три столетия джинът става особено популярен в Англия. Питието навлиза в страната от Нидерландия, когато холандския щатхалтер Уилиам Оранжски става крал на британската държава. Първоначално спиртната напитка се използва като лекарство за подагра и коремни болки, но скоро притежателите на местни дестиларни осъзнават колко евтино е производството му и започват да приготвят огромни количества от горчивото питие.

През 30-те години на 18-ти век из улиците на Лондон започват да никнат табели от рода на: „Напийте се с джин за едно пени, пийте до припадък за две, сламата е безплатна!!!“ Третата част от емблематичния слоган означава, че спането в сламата на пода на кръчмата не се таксува… Такива надписи стоят над вратите на около 7 000 кръчми, таверни и барове само на територията на английската столица.

Джинът става толкова евтин, че измества бирата и уискито от списъка с предпочитаните от лондончани питиета. Невероятно евтината цена на алкохолната течност я прави изключително достъпна. Хвойновата напитка била „по джоба“ дори на най-бедните несретници от крайните квартали на града. Това води до вълна на алкохолизъм, засягаща по-ниските класи на британското общество.

Първоначално зависимостта на работниците се поощрява от индустриалните магнати. Много от собствениците на фабрики и заводи започват да изплащат част от заплатата на своите служители в джин. Това било много икономически изгодно за предприемачите, защото през 30-те години на 18-ти век изкупната цена на хвойновата напитка е два пенса за галон (1 галон = 4,5 литра). За сравнение един галон пиво струва четири шилинга и девет пенса. Скоро властите установяват, че средностатистическият лондончанин пие годишно по около 64 литра от питието.

Масовата употреба на алкохол сред работещата класа в английската столица води до множество случаи на стерилитет както при мъжете, така и при жените, завишава риска от инсулт или инфаркт и спомага за появата на заболяването цироза. Заради това за пръв път в модерната история на града процентът на смъртност става по-висок от естествения прираст. Тревожната статистика принуждава правителството да вземе моментални мерки срещу зависимостта на населението към евтината спиртна напитка.

Управляващите власти в Лондон вдигат изкуствено цената на джина. Това, за съжаление, не води до почти никакъв резултат, тъй като още същата вечер напитката „залива“ черния пазар в града. Дори се смята, че положението става по-лошо, тъй като и без това ниското качество на питието става още по-съмнително. Смята се, че по това време джинът придобива названието „майчина прокоба“, защото много от пристрастените към спиртната напитка хора са жени с деца от работническите класи.

След поскъпването на питието зачестяват случаите, в които гражданите гладуват, за да могат да си позволят поредната глътка. През 30-те години на 18-ти век се завишава значително престъпността в Лондон. Много от крадците, осъдени от властите, признават, че са се видели принудени да джебчийстват, за да могат да си купят няколко литра от питието. Някои деяния на зависими към алкохола хора са още по-тежки. Регистрирани са случаи, в които майки продават дъщерите си в публични домове и пропиват парите от „сделката“. Един кравар дори продава съпругата си на местен търговец за бутилка джин…

През 1736 английското правителство въвежда акциз върху продажбата на „Майчината прокоба“. Данъкът се изплаща еднократно и е на стойност 50 паунда. Само три заведения в цялата столица успяват да закупят разрешителния документ за дистрибуция. Затова в нощта на първия ден след прокарването на новия закон огромно количество от питието е разпродадено на много ниски цени. На следващия ден властите очакват безредици, но се оказва, че хората са твърде интоксикирани, за да извършат какъвто и да било акт на недоволство.

Шест години по-късно е създаден „Пакт за Джина“, който има за цел да сложи край на масовата консумация на хвойновата напитка. Новият закон ограничава не само продажбата на питието, но и неговото производство. Този път приложените мерки за намаляване на употребата на „Майчината прокоба“ имат ефект.

За няколко десетки години джинът е изместен от челната позиция в списъка с най-консумирани питиета от традиционното за острова пиво, което е доста по-безопасно за ежедневна консумация. Бирата е най-предпочитаната напитка в Лондон и до днес.

Редактор: Георги Динев