Начало История на медицината Мария Кюри и приносът й за развитието на съвременната онкология – част 2

Мария Кюри и приносът й за развитието на съвременната онкология – част 2

От 1898г. до 2010г.

Мария Кюри и приносът й за развитието на съвременната онкология – част 2 - изображение

Приносът на Мария Кюри не приключва със смъртта й – нейните открития и проучвания стоят в основата на съвременната диагностика и лечение на раковите заболявания.

Днес радиологията е изключително важно звено от съвременната диагностика, понякога и за лечението на много заболявания. Разбира се съвременните методи са много по-точни и усъвършенствани. Компютърният анализ на рентгеновите снимки прави възможно развитието на компютърната томография, която дава възможност за много точно сканиране на вътрешните органи, недостъпни с класическите методи. За направата на една най-обикновена рентгенова снимка в края на XIX век, е било необходимо 30-минутно облъчване. Въпреки усложняването и усъвършенстването на оборудването – например спираловидната компютърна томография и ядреномагнитния резонанс – откриването на рентгеновите лъчи стои в основата на тази техника.

Естествената радиоактивност, регистрирана едновременно от Бекерел и Мария и Пиер Кюри, води до нови методи за диагностика и терапия в медицината. Първите клинични приложения на радиоактивните вещества са открити, скоро след този преломен момент във физиката и химията. Още през 1899 г. Таге Сьорергрен от Швеция съобщава за първия случай на злокачествен кожен тумор, излекуван след третиране с радиация.

Медицинското ръководство на Касабиан, издадено през 1907 г. във Филаделфия, дава списък с тумори, които могат да се лекуват с радиотерапия. Много от тях все още се третират чрез този метод. Днес симптомите са много по-прецизирани, а оборудването усъвършенствано. Но трябва да отбележим, че в онези години радиотерапията се препоръчвала и за лечението на редица заболявания като разширени вени, епилепсия, акне и др. Това погрешно експериментално третиране помага на лекарите да стигнат до заключението, че радиотерапията също така е опасна и вреди на човешкия организъм.

Откриването на радия и полония предизвиква бърза и, първоначално, напълно неконтролируема употреба на радия във всички сфери на живота и медицината. Липсата на подходящи средства за защита предизвикват много усложнения, които често се оказват фатални – Мария Склодовска Кюри го изпитва на свой гръб. Но този болезнен опит допринася за усъвършенстването на съвременните принципи и методика на радиотерапията. Днес лъчетерапията е изключително важен терапевтичен метод в онкологията.

През първите 50 години външното радиоактивно лъчение се основава на радия и рентгеновите лъчи. Днес радиоонколозите използват кобалтова бомба и линейни ускорители – оборудване, което е напълно безопасно за пациента и нанася минимална вреда на околните здрави тъкани.

Прогресът е динамичен и в друго поле на радиотерапията – брахитерапията. Гръцкият термин "brachy" означава "близък" – при този вид лъчетерапия радиоактивният източник е в пряк контакт с туморната тъкан. Първите сведения за успешно лечение на базалноклетъчен карцином на кожата с този метод са публикувани през 1904 г. от Голдбърг и Лондон.

През 1904 г. Клийвс публикува диаграма, онагледяваща ефектите на магнитното поле върху радиевите лъчи. Той пише следното: "Бета лъчите се отклоняват силно надясно, гама лъчите, както и рентгеновите лъчи, не се отклоняват изобщо, а алфа лъчите се отклоняват леко наляво." По-рано Пиер Кюри доказва, че от радиоактивните вещества излъчват поне два различни вида лъчи. Радият, открит от Мария Кюри, е използван за първи път в брахитерапията. В самото начало той е поставян директно върху повърхността на тумора или интракавитарно (при рак на вагината или матката). Много скоро около 1910 г. лекарите започнали да вкарват радиоактивният източник интерстициално, т. е. дълбоко в тумора. Различните видове рак като рак на гърдата, на простатата, на хранопровода или мозъка, са сред първите третирани с този метод. Заради липсата на точна дозировка и неизбежния пряк контакт с радиоактивния материал, методът е много опасен за лекарите, които го използват. По-късно техниката е подобрена чрез употребата на радиоактивните изотопи цезий и иридий.

Съвременният компютърен софтуер позволява много прецизно, ефективно и едновременно с това безопасно дозиране; това  е особено важно при все по- високите дози при бриахитерапията. Брахитерапията се прилага с успех за лечение на ракови заболявания на урогениталния тракт, врата и главата и при карцином на пениса. В много от случаите успехът се доближава до радикалната, но понякога обезобразяваща и осакатяваща хирургия. При напредналите стадии на нелечимите форми на рак брахитерапията може да се използва за временно успокояване и облекчаване на болките на пациента, като така му предлага малко по-спокоен живот през последните месеци от живота му. Новите диагностични и интервенционни методи при ендоскопията и радиологията позволяват употребата на различни апликатори, без нуждата от опасни и трудни хирургични интервенции, особено при пациентите в изострено здравословно състояние. Брахитерапията е много ефективно и облекчаващо лечение при рак на белите дробове, рак на хранопровода и тумори на храносмилателния тракт.

Относително нова техника, базирана на откритията на Мария Кюри, е нуклеарната медицина, която използва вещества, маркирани с изотопи, които се приемат от пациента, за да се направи контрастна снимка на засегнатите органи. След Втората световна война прогресът в тази област продължава благодарение на откритията на Фредерик и Ирен Жолио Кюри, направени през 30-те години – става възможна медицинската употреба на изкуствени радиоизотопи в подходящи количества.  

Радиоактивните изотопи на елементи като йода, индия или технеция са с относително кратък период на полуразпад могат да се използват както за диагностика, така и за лечение. Те се вкарват в органите в комбинация с други вещества, които избирателно се прикрепят към различни тъкани или тъканни течности. Разчитането на разпространението на радиоактивността чрез гама-камери, което замества популярните гайгерови броячи, позволява локализирането на раковата тъкан, както и определянето на посоката на лимфния поток. Този метод е много полезен на онколозите, когато избират подходящия метод на лечение. В последните години се постигна голям прогрес с изграждането на устройства, които да дават по-прецизна картина на изследваните органи, например чрез SPECT (еднофотонна емисионна компютърна томография) или чрез PET (позитронна емисионна томография). Ново устройство с все по-нарастващо приложение за хирурзите е интраоперативният детектор на гама радиацията. Сондата позволява по-прецизно локализиране на туморната тъкан, маркирана преди това с изотоп, което улеснява по-радикалните процедури и от друга страна позволява да се направи компетентна преценка дали туморът може да бъде премахнат оперативно. Новото достижение при хирургичното отстраняване на тумори е RIGS – радиоумунологична хирургия.

Откритията, направени преди 100 години, са все още в основата на много важни научни изследвания, които дават надежда и възможност за спасяването на много хора. Мария Склодовска-Кюри не е лекар, но тя съзира значимостта на своите открития за медицината. Институтът Кюри в Париж и Радиевият Институт във Варшава (днес Мемориален раков център Мария-Склодовска-Кюри) са създадени в нейна чест.

Вижте първата част 

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3093546/

снимка: gineersnow.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиНаправления в медицинатаИсторияОрганизацииЛайфстайлНовиниИзследванияСпециалистиЛюбопитноПсихологияНаучни публикацииВидеоКлинични пътекиЗаведенияНормативни актовеАлт. медицинаПрезентации