Начало История на медицината Мария Кюри и приносът й за развитието на съвременната онкология – част 1

Мария Кюри и приносът й за развитието на съвременната онкология – част 1

От 1898г. до 1934г.

Мария Кюри и приносът й за развитието на съвременната онкология – част 1 - изображение

В края на XIX век няколко фундаментални открития разкриват нови хоризонти пред медицинската диагностика и терапия и в частност пред онкологията: през 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи; през 1886 г. Хенри Бекерел описва явлението радиоактивност на урана; през 1898 г. Мария и Пиер Кюри откриват два нови химични елемента – радий и полоний.

Мария Саломеа Склодовска е родена във Варшава, Полша, на 7 ноември 1867 г. В този период Варшава е в границите на Руската империя. Майката и бащата на Мария – Бронислава и Владислав – са учители и насърчават научните интереси на дъщеря си.

След като майка й умира, Мария е прехвърлена в специално училище за надарени деца със силно изявени познания и възможности в научната област. На 15 г. тя се дипломира със златен медал за отличие и нестихващо желание за научни изследвания. За съжаление пред развитието на Мария стоят две пречки – баща й не разполага с финансова възможност да я изпрати в университет, а и в Полша висшето образование не е достъпно за момичета.

Мария започва да работи като гувернантка, за да може да изпрати сестра си Броня да учи медицина в Париж. През 1891 г., когато е на 24, тя също се мести  в Париж и започва да учи химия, математика и физика в Сорбоната – най-престижния френски университет. Тя се дипломира с магистърски степени по физика и химия и отново с отличие.

През 1895 г. Мария се омъжва за Пиер Кюри, който е на 36 г. и току що е защитил дисертацията си по физика и е станал професор. Първите научни изследвания на даровитата и изключително интелигентна Мария, са върху урана. По-късно нейният съпруг се присъединява към проучванията й.

Мария и Пиер Кюри

Мария и Пиер Кюри в лабораторни условия

През 1898 г., след лабораторни изследвания на тонове пехбленда (уранова руда), двамата обявяват откриването на два нови химични елемента, които скоро ще заемат местата си в периодичната таблица на Дмитрий Менделеев.

Първият елемент, които те идентифицират, е полония – Мария го кръщава на родината си. Полоният е 300 пъти по-радиоактивен от урана.

Наименованието на радия произлиза от латинската дума за лъч – radius. Малко по-късно семейството създава и напълно нова дума за явлението, което наблюдават и описват: радиация.

През 1903 г. Нобеловата награда по физика е връчена на трима учени: на Бекерел и семейство Кюри заради паралелното и независимо регистриране на радиоактивността. През 1911 г. Мария Склодовска-Кюри получава втора нобелова награда, този път за химия, за откриването на радия и полония. Тя е първата жена, носител на престижното научно отличие.

Откриването на рентгеновите лъчи е повратна точка за медицинската диагностика. То дава възможност за прецизна оценка на състоянието на вътрешните органи, нещо, което до този момент е напълно невъзможно. Първо става възможна визуализацията на костите (една от първите рентгенови снимки в историята е на ръката на съпругата на Рьонтген). По-късно, след откриването на различни контрастни агенти (бариева каша, йодни препарати) вече и други органи могат да бъдат заснемани: храносмилателният тракт, жлъчните пътища и кръвоносните съдове.

По време на Първата световна война Мария Кюри и 17-годишната й дъщеря Ирен, създават полеви медицински центрове, близо до бойните полета, за да могат да се правят рентгенови снимки на ранените войници. До края на войната повече от 1 милион войници преминават през радиологичните й звена.

Мария Кюри неслучайно получава световно признание като едно от най-великите лица на науката. Тя първа осъзнава, че лъчите, които излъчват радиоактивните елементи, могат да се използват за лечението на тумори. Мария и Пиер решават да не патентоват медицинското приложение на радия, за да не могат да се облагодетелстват от него.

През по-късните години от живота си, Мария с цялото си сърце желае да проучи възможностите за употреба на радиацията в медицината. За да го направи, тя създава Радиевия институт.

Радият е ужасно скъп по онова време – 120 000 долара за грам, които се равняват на милиони долари в днешни пари. Мария успява да си позволи само 1 грам за терапия на ракови заболявания в института. С помощта на дарителски фонд и една америкаснка фармацевтична компания тя успява да се сдобие с още един грам – той й е връчен от самия американски президент Уорън Хардинг на церемония в Белия дом.

Оттогава насетне Радиевият институт, известен днес като института Кюри) става все по-престижен и престижен и важната му изследователска работа продължава и днес. Три от учените му получават Нобелова награда, включително дъщерята на Мария и Пиер Кюри – Ирен.

Мария Кюри умира на 66 г. на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, заболяване, което засяга костния мозък и най-вероятно е в следствие на продължителното й излагането на радиация по време на цялата й кариера. 

Но приносът й не приключва със смъртта й.

Вижте втора част

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: 1. https://www.famousscientists.org/marie-curie/

2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3093546/

снимки: gineersnow.com; zetizen.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиНаправления в медицинатаЛайфстайлОрганизацииНовиниМедицински изследванияЛюбопитноАнкетиЗдравни съветиЛеченияБотаника