Медикаментозни средства за лечение на подаграта от края на 19-ти век

от 16 фев 2016г.

От 1877г.

Подаграта, позната още от Древността, била "атакувана" с различни методи за лечение – от кръвопускане до прием на билки и строга диета. В края на 19-ти век въпросното състояние започнало все по-често да се овладява с помощта на медикаментозни средства.

Знаейки, че една от причините за подаграта е излишното количество на пикочна киселина в кръвта, медиците трябвало да започнат да използват специфични вещества, чрез които да понижат това количество и да го контролират успешно.

В тази връзка в края на разглеждания век те стартирали употребата на т.нар. урикозорични препарати, чиято роля била да подпомогнат дейността на бъбреците и съответно – да засилят "отделянето" на пикочна киселина в урината с цел понижаването на нивата й в кръвта.

През 1877-та френският учен Жерман Сее за първи път успял да въздейства върху подагрични тофи на пациент чрез терапия със салицилати, за които се установило, че имат именно урикозорично действие. Наблюденията си, свързани с тях, Жерман описал подробно в научния си текст "Etudes sur l'acid salicylique et les salicylates: traitement du rhumatisme aigu et chronique, de la goutte, et de diverses affections du system nerveux sensitive par les salicylates".

Все пак салицилатите не били използвани дълго време в лекуването на болни от подагра заради високата си токсичност и негативното влияние, което оказвали при по продължителна терапия. Вместо това, предвидливо били заменени от други, по-малко токсични, агенти като използвания и в наши дни пробенецид.

Но може би един от най-важните моменти с историческа значимост в лечението на т. нар. "болест на богатите" бил свързан с откритието на алопуринола. Същият представлява структурен аналог на хипоксантина и се метаболизира до алоксантин от ензима ксантиноксидаза. Алоксантинът, от своя страна, блокира разграждането на хипоксантина и ксантина до пикочна киселина. Всички тези сложни химични процеси, всъщност, водят до съществения за болния от подагра резултат: а именно - понижаване на пикочната киселина в кръвта.

Алопуринолът, заедно с още няколко жизнено важни медикамента, бил разработен от американците Георг Хитчингс и Гертруд Елиън, които през 1988 г. получили Нобелова награда заради своя голям принос в медицината. Що се отнася до подаграта, тя била тотално обезоръжена и готова най-накрая да напусне "кралското кресло".

Статията е част от историята на: