Методи за лечение на подаграта от 5-ти век пр. Хр.

Подаграта съвсем не е била чужда на хората от Античността - още около 5-ти век пр. Хр. бащата на медицината Хипократ проявил интерес към нейната "кралска особа" и пръв започнал да систематизира познанията за заболяването, както и да го лекува. Подаграта, разбира се, все още не била позната със съвременното си название, нито било ясно какво я причинява. Затова методите, които се използвали за лечение през съответния период, били базирани само на предположения и не винаги давали желаните резултати.

Самият Хипократ, който искрено вярвал, че болестта е резултат от липсата на някой от т.нар.четири  хумори, често препоръчвал на своите пациенти процедура с кръвопускане. Всъщност, въпросната терапия била истински "хит" през Античността и била прилагана често и за лекуване на много други състояния. С освобождаването на т. нар. "излишна" кръв, организмът оздравявал, възстановявал предишните си функции и дори се подмладявал.

В този ред на мисли, Хипократ бил убеден, че "болестта на богатите" е много пряко свързана с разюздания начин на живот (злоупотребата с храна, алкохол, липсата на движение и т.н.) и, че точно поради тази причина страдащите от въпросното състояние имат силна нужда от "пречистване". Последното, освен чрез пускане на кръв, се извършвало още и чрез прием на билки с диуретичен ефект или такива, които причинявали повръщане. Логично, Хипократ препоръчвал на боледуващите да спазват диета и да се обърнат към по-здравословно съществуване.

Близо пет века по-късно древноримският медик Гален, който също бил голям "фен" на кръвопускането, продължил лечебните практики на Хипократ, свързани подаграта.

Още по-напред във времето пък, в новосъздадената Византийска империя медиците предпочитали да борят коварното заболяване най-вече с билки. Византийците всъщност били първите, които "поканили" на сцената есенния минзухар (наричан още "обикновен мразовец") и започнали да приготвят отвари и мазила от него.

Всъщност, растението, известно с латинското наименование Colchicum autumnale, участва в състава на съвременното лекарство срещу подагра – т. нар. колхицин. Не е ясно в какви пропорции и как точно е бил използван мразовецът (знае се, че растението е силно токсично) в рецептите на византийските медици, но има сведения, че то успешно се е справяло дори с тежки случаи на подагра. Още тогава обаче медиците установили, че употребата му води до стомашни разстройства като страничен ефект.

С течение на времето, през следващите векове методите за лечение на "болестта на богатите" щели се увеличават правопорционално с познанията за нейния произход и симптоматика.

Статията е част от историята на:

• История на кръвопускането
• История на подаграта