Медицинска дейност на Иван Селимински
От 1840г.
Макар Иван Селимински да започва късно (на 41 години) своето медицинско образование, желанието и усилията му в тази посока не остават незабелязани. Навсякъде където упражнява професията си, той се проявява като новатор и инициативен практик.
След завършване на медицинското си образование, желанието му е да практикува като градски лекар, но тъй като не успява да изпълни тези свои намерения, започва частна практика в Букурещ.
През лятото на 1846 година избухва холерна епидемия, обхващаща и Букурещ. Тогава възрожденецът е извикан за помощник на главния лекар. Епидемията е овладяна за кратко време, а и седмица след края й Селимински е назначен в Браила.
През февруари 1849 година е лекар в градската болница там, а през 1852 година е завеждащ в окръжната болница. Година по-късно става заместник за няколко месеца на полковия лекар на трети полк на румънската войска в Браила. През юли 1858 година започнва работа като лекар в град Кълъраш (окръг Яломица).
Няколко месеца след своето назначаване той се опитва да наложи въвеждането на промени в хранителния режим на болните, включително и създаването на подходяща диета за пациентите.
През лятото на 1860 година е уволнен. Причината е, че не уведомява санитарната дирекция в Букурещ за нито една избухнала епидемия, макар че е имало такива и той успява успешно да се пребори с тях.
Няма сведения за живота му през следващите 2 години, но през 1863 година е назначен като градски лекар в Болград. На тази длъжност остава твърде кратко, тъй като е само заместник на д-р Г. Миркович. След неговото завръщане Селимински е назначен за главен лекар на българските колонии в този окръг.
Работата му включва лечение на болните по селата, ваксинация на децата, както и извършването на по-леки хирургични интервенции в селските амбулатории.
Селимински има своя визия за заобикалящия го свят. Приема го като материален и безкраен. Противник е на религията и отправя доста критики към нея. Недоверието му към религията започва още при едно негово пътуване до Йерусалим, когато е само на 14 години.
Иван Селимински умира на 21 август 1867 г. в румънски манастир до Галац.
Статията е част от историята на:
Библиография
Васил Стефанов, "Българската медицина през Възраждането"
СТАТИЯТА е свързана към
- Д-р Йордан Николаев Котов
- "Рибен буквар" - първият български учебник
- Д-р Мария Димитрова Николова
- МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен
- История на Петър Берон
- Училища и обучение на българските медици през Възраждането
- Образование и обучение на Петър Берон
- Дисертация на Петър Берон - тазомер и ембриометър
- История на Иван Богоров
- Шести сърдечен тон - откритието на професор Иван Митев
Коментари към Медицинска дейност на Иван Селимински