Медицинска и хирургическа практика във Византия до 7 век

От 601г.

Историците свидетелстват, че медицинската практика и хирургия са били високо развити в началото на византийския период (от четвърти век до шести век), знанията на византийските медици в голяма степен са повлияни от тези на лекарите от древността. Въпреки това, те са били в състояние да придобият безценен опит чрез своите лични изследвания и практика, които са предавани на бъдещите византийски медицински изследователи чрез описанието на новите техники и иновациите като цяло.

Хирургията във времето на Византийската империя била толкова добре развита, че сръчните хирурзи се осмелявали да извършват сложни процедури като литотрипсия в пикочния мехур, предприемали са разделянето на сиамски близнаци, прилагали са специални техники за пластична и реконструктивна хирургия на лицето. Изглежда, тези операции са се извършвали при трудни обстоятелства, въпреки употребата на някои аналгетични лекарства, какъвто е например сънотворният мак (Papaver somniferum), буниката (Hyoscyamus) и мандрагората, добре познати на римският медик Диоскорид (живял около 1 век). Те са се използвали често и от византийските лекари.

Етий (живял около шести) е давал вино с билки, за да упои жените преди извършване на гинекологични операции. Въпреки това някои литературни исторически източници описват, че операциите и каутеризациите (обгаряне на хирургични рани, за да се спре обилното кървене и да се предотврати инфекция) били изключително болезнени, защото „упойките” били изключително примитивни.

Изключително уважаваният и известен медик Орибасий от Пергам (325-405 година), живял в ранна Византия, е описал едни от първите техники, касаещи операциите на аневризми, заимствани от изгубената работата на древногръцкия лекар Антил (втори век). Неговите описания останали непроменени във времето до 16-ти век. Все пак, това не е единствената тема от ангиохирургията, по която Орибасий е писал. Известната му медицинска енциклопедия „Synagogue Medicae”, написана след 355 година съдържа отделна глави, занимаваща се с операциите на варици. Техниките на Орибасий представят първите хирургични методи, практикувани във византийската медицинска литература, а те изглежда са повлияли почти всички по-късни лекари от средновековната епоха, както и някои европейски хирурзи. По-късни византийски лекари, особено Павел от Егина (седми век CE), също са разгледали по-ранните техники за операции на варици и са добавили нови забележки (например, употребата на турникети при подготовка за операция).