Пет от най-обичаните билки и медицинската им употреба през вековете

Известен е фактът, че хората използват билките (медицински и културно) много назад във времето. И изследователите, и обикновените хора, познавайки историята на лечебните растения, осъзнават и откриват повече за дългосрочното им значение за човешкото общество и медицината.

Странно или не, някои древни вярвания относно лечебните растения все още са релевантни днес (като например добавянето на мента към продуктите за хигиена на устната кухина), докато други може да изглеждат неадекватно от гледна точка на съвременните стандарти (като да речем вярването, че консумацията на босилек би могла да ни докара ужилване от скорпион).

В следващите редове ще ви разкажем любопитни и полезни факти за историческата медицинска употреба на някои от най-обичаните и полезни лечебни растения.

Ментата и нейните широкообхватни терапевтични качества

Името на билката е с латински произход, митът за произхода й - древногръцки. По разказите на Страбон и Овидий нимфа на име Минте (Minthe) имала романтична връзка с Хадес, богът на подземния свят. Съпругата му Персефона никак не била щастлива от ситуацията. И тъй като според митовете древногръцките богове са всесилни, Персефона използвала силите си, за да превърне нимфата в растение, което хората непрекъснато да тъпчат. Хадес не бил толкова могъщ, че да отмени прокобата. Той решава да вдъхне деликатен аромат на иначе непретенциозното растение и увековечава красотата на нимфата, вдъхвайки силен аромат на ментата. Така, когато тя бива тъпкана, напомня на всички по този неповторим начин за обичта и привлекателността на любимата му.

В друга версия, описана от Опиан от Корикус, Минте била нимфа на р. Коцит и съпруга на Айдоней. Той изнасилил Персефона, а нимфата от ревност обявила, че е по-красива и по-благородна от съперницата си. Майката на Персефона богинята Деметра се ядосала на тези й думи и я стъпкала и унищожила. Така от земята поникнала билката, кръстена на нея.

Извън митологията историците твърдят, че в Древна Гърция ментата, розмаринът и други ароматни билки се използвали в погребалните ритуали. Употребата на билката при погребения и асоциирането й със смъртта и отвъдния живот вероятно е практически обосновано, тъй като антибактериалните свойства и силната миризма на лечебното растение прикрива и (в известна степен) неутрализира миризмата от тялото на починалия.

Древните римляни пък се възползвали от способността на ментата да почиства и освежава. Те добавяли растението в обществените бани, ползвали го при почистване на зъбите след хранене - дейност, която продължава и днес (повечето пасти за зъби са ароматизирани именно с мента).

Ментата е почитана и от народа на Древен Египет. Около 1500 г. пр.н.е. египтяните използвали ментата като лекарство, за да третират упорити храносмилателни проблеми. Растението активно участвало и в процеса на балсамиране и мумифициране, считано е за една от важните съставки в балсаматорската смес.

В Израел билката също е сред почитаните лечебни растения. Древни еврейски ритуали включват разпръскването на ментови листа по пода на синагогата и когато богомолците минават по пода на храма, финият аромат на мента се освобождава, подобно на древногръцката легенда.

Ментата се харесва и на жителите на Западна Европа. В началото на ХII век народите от западната част на Стария континент често ползват растението за лечение на стомашни проблеми, главоболие, метеоризъм и някои възпалителни заболявания. Силният аромат на билката попада в полезрението и на производителите на сирене, които откриват, че складовете, пълни с мента, отблъскват плъховете и мишките, ядящи продукцията им.

Розмаринът - вечнозеленият извор на здраве

Нека разгледаме друга популярна билка - розмаринът (Rosmarinus officinalis). Билката е използвана от хората като подправка и лечебно растение от около 5000 г. пр.н.е. в Гърция, където е "родено" растението. Употребата на розмарина като средство, подпомагащо остротата на паметта, е толкова популярна, че древногръцките учени втъкват билката в косите си, когато изучават нечии трудове. Вярва се, че лечебното растение улеснява запаметяването.  

В Англия розмаринът символизира любовта и лоялността между двойките. Билката обикновено е носена от невестите в сватбения им ден. На празника розмаринът обикновено се вплита в косата на младоженката. Четвъртата съпруга на Хенри VIII, Ана от Кливс, носи розмаринов венец в косите си, когато се омъжва за него през 1540 г., а този акт прави растението още по-популярно сред младоженките и младите жени на Острова.

По-късно цената на розмарина в Лондон се покачва осезаемо. В началото на 1600 г., след като чумата погубва хиляди невинни животи, идва звездният миг на розмарина. Смята се, че билката има силата да предотврати появата на заболяването. В този момент цената на коренче розмарин е шест шилинга, а едно прасе струва шилинг.

Мащерката и лечебната й сила

Мащерката (Thymus) е друго любимо лечебно растение, ползвано като антисептик от хората по света още преди 3000 години. В страните от Средиземноморието се смята, че тя придава кураж на онези, които вдъхват аромата й. Името "мащерка" всъщност идва от гръцки, но не е ясно дали произлиза от думата "thуmos", която се превежда като "смелост", или от "thymiama" (тамян) или "thuo" (парфюм).

Древните римляни смятали, че билката има толкова мощни лечебни свойства, че консумацията на растението в сурово състояние можела да предпази хората, пострадали от въздействието на някои отрови. Друга римска терапия за извличането на отрова от тялото включва престой в гореща вана с прибавена във водата прясна мащерка.

Гръцката асоциация на мащерката с куража продължава и в средновековния период, дори след него. Мащерката е смятана за символ на смелостта и в много части на Европа. Дамите, които живеели в периода на Тъмните векове, често зашивали клонка мащерка на шал или кърпа и я давали на рицарите си като символ на обич и свидетелство за смелостта им. Често рицарите носели и свежа мащерка сред доспехите си, тъй като се вярвало, че ароматът на билката ще им вдъхне кураж.

По традиция в навечерието на нощта на Св. Агнес (21 януари) девойките и младите жени слагали клончета мащерка и розмарин около леглото си. В тази нощ бъдещите съпрузи на девойките им се явявали на сън (подобна традиция има и в България на празниците Водици и Лазаров ден).

Билката е известна с антисептичните си свойства заради веществото тимол, което съдържа. От опит хората преди векове разбрали, че могат да я използват за дезинфекция, за балсамиране, против чумата и за защита.

Босилекът - кралската билка

Босилекът (Ocimum basilicum) е друга любима билка. Древногръцката дума "basileus" означава "цар" и най-вероятно оттам произлиза името на растението. Произходът му не е изяснен със сигурност, но се предполага, че произхожда от Индия, където то става известно като символ на защитата. Босилекът се засаждал около храмове и се смятало, че напътства душите на мъртвите при пътуването им към отвъдното. Предполага се, че Александър Велики го открива благодарение на своите пътувания и завоевания в тази част на света и го донася по Средиземноморието. Не е изключено и билката да се е разпространила чрез активната търговия с подправки.

В Древна Гърция пък босилекът е символ на траур и мъка, използван е в погребални ритуали и понякога е рисуван върху надгробните паметници. Теофраст пише за него още през 3 в. пр. Хр., а Плиний го възхвалява като афродизиак.

Босилекът често е натоварен с противоречиви вярвания. Едни го смятали за магическо и свещенно растение, други считали, че носи негативна енергия. В Европа от Средновековието се смята, че растението е отровно. Нещо повече, някои писмени източници свидетелстват, че вдишването на аромата на билката може да привлече скорпиони. Това вероятно идва от погрешната идея, че скорпионите се излюпват край босилек - объркване, възникнало от превод, в който се твърди, че средновековен ботаник е видял, че скорпионите излизат от босилекови растения. Това кара ученият да смята, че паякообразните се излюпват от корените на самата билка. В Тъмните векове босилекът е свързан и с чистотата и обичта и често е даван като романтичен знак от млади мъже на дамите им.

Еврейските традиции пък разчитат на босилека като на средство, осигуряващо сила по време на религиозен пост. Тези, които спазват религиозните пости, носят нанизи с пресен босилек около вратовете си, защото се вярва, че ароматът му утолява глада и улеснява гладуването.

Растението се прилагало като лек при подагра, запек, гадене и колики. То също притежава антибактериални свойства и затова било използвано от египтяните при балсамирането.

Салвия - мъдрецът спасител

Салвията (Salvia officinalis), наричана още градински чай, е популярна в страните от Средиземноморието. Билката произхожда от Южна Европа. Древните гърци и римляните използвали градинския чай като консервант за месо и различни медицински цели. Латинското име "салвия" произлиза от корена salvare, който буквално значи "спасяващ", а средновековното название на градинския чай е Salvia salvatrix - мъдрецът спасител.

Древните египтяни считат, че консумацията на градински чай насърчава фертилността и шансовете на жените да забременеят. Билката продължава да бъде символ на женското здраве през вековете, тъй като се смята, че повишава плодовитостта, стимулира лактацията. Градинският чай се използва и днес като средство за облекчаване на симптомите на менопаузата.

През 800 г. френският император постановява, че във всяка ферма за благото на Франция трябва да се отглежда градински чай. Билката е използвана за облекчаване на инфекции и често се приготвя на лечебни чайове. Растението е  важно за френската икономика, тъй като французите го продават на други страни, където е на особена висота - например в Азия.

В Китай чаят от салвия става толкова популярна напитка, че до седемнадесети век китайските търговци редовно търгуват три коша китайски чаени листенца за градински чай. Напитката е популярна както заради приятния си вкус, така и поради факта, че се вярва, че тя увеличава дълголетието.

Така петте най-любими билки на народите се сдобиват със славата си. През следващите няколко века употребата им не се нуждае от допълнителна реклама, хубавите отзиви за тях продължават да се разпространяват и да се радват на висока почит.

Статията е част от историята на:

• История на ментата в медицинската наука