Начало История на медицината Медицинска употреба в историята на 5 от най-обичаните билки

Медицинска употреба в историята на 5 от най-обичаните билки

От -1500г.

Медицинска употреба в историята на 5 от най-обичаните билки - изображение

Известен е фактът, че хората използват билките (медицински и културно) много назад във времето. Освен това, познавайки историята на лечебните растения и изследователите, и обикновените хора осъзнават и откриват повече за дългосрочното им значение за човешкото общество и медицината.

Странно или не, някои древни вярвания относно лечебните растения все още са релевантни днес (като например добавянето на мента към продуктите за хигиена на устната кухина), докато други може да изглеждат неадекватно от гледна точка на съвременните стандарти (като, да речем, вярването, че консумацията на босилек би могла да ни докара ужилване от скорпион).

В следващите редове ще ви разкажем любопитни и полезни факти за историческата медицинска употреба на някои от най-обичаните и полезни лечебни растения.



Нека започнем с ментата (Mentha). Името на билката е с латински произход, митът за произхода й - древногръцки. Историята разказва, че нимфа на име Минта има романтична връзка с Хадес, богът на подземния свят. Съпругата на Хадес, Персефона, никак не е щастлива от ситуацията. И тъй като според митовете древногръцките богове са всесилни, Персефона използва силите си, за да превърне нимфата в растение, което хората непрекъснато да тъпчат. Хадес не е толкова могъщ, че да отмени прокобата. Като всеки, окрилен от обичта, той е способен единствено да вижда и величието на красотата. Вероятно по тази причина, той решава да вдъхне деликатен аромат на иначе непретенциозното растение. Хадес увековечава красотата на нимфата, вдъхвайки аромат на ментата. Така, когато тя бива тъпкана, напомня на всички по този неповторим начин за обичта и привлекателността на любимата му.

Нека се абстрахираме от мита – историците твърдят, че в Древна Гърция, ментата, розмаринът и други ароматни билки се използват в погребалните ритуали. Употребата на билката при погребения и асоциирането й със смъртта и отвъдния живот вероятно е практически обосновано, тъй като антибактериалните свойства и силната миризма на лечебното растение прикрива и (в известна степен) неутрализира миризмата от тялото на починалия.

Древните римляни пък се възползват от способността на ментата почиства и освежава. Те добавят растението в обществените бани, ползват го при почистване на зъбите след хранене - дейност, която продължава и днес (повечето пасти за зъби да са ароматизирани именно с мента).

Ментата е почитана и от народа на Древен Египет. Около 1500 г. пр.н.е., египтяните използват ментата като лекарство, за да третират упорити храносмилателни проблеми. Растението се използва и в процеса на балсамиране и мумифициране, считано е за една от важните съставки в сместа за балсаматорската смес.

В Израел билката също е сред почитаните лечебни растения. Древни еврейски ритуали включват разпръскването на ментови листа по пода на синагогата, и подобно на древногръцката легенда, и в този случай, когато богомолците минават по пода на храма, финият аромат на мента се освобождава.

Ментата се харесва и на жителите на Западна Европа. В началото на ХII век, народите от западната част от Стария континент често ползват растението за лечение на стомашни проблеми, главоболие и някои възпалителни заболявания. Силният аромат на билката попада в полезрението и на производителите на сирене, които откриват, че складовете, пълни с мента, отблъскват плъховете и мишките, ядящи продукцията им.

Розмарин


Нека разгледаме друга популярна билка - розмаринът (Rosmarinus officinalis). Той е познат в Древна Гърция. Билката е използвана от хората като подправка и лечебно растение от около 500 г. пр.н.е. в Гърция, където е "родено" растението. Употребата на розмарина като средство, подпомагащо остротата на паметта е толкова популярна, че древногръцките учени втъкват билката в косите си, когато изучават нечии трудове. Вярва се, че лечебното растение улеснява запаметяването.  

В Англия розмаринът символизира любовта и лоялността между двойките. Билката обикновено е носена от невестите в сватбения им ден. На празника розмаринът обикновено се вплита в касата на младоженката. Четвъртата съпруга на Хенри VIII, Ана Клевска, носи розмаринов венец в косите си, когато се омъжва за него през 1540 г., а този акт прави растението още по-популярно сред младоженките и младите жени на Острова.

По-късно цената на розмарина в Лондон се покачва осезаемо. В началото на 1600 г., след като чумата погубва хиляди невинни животи, идва звездният миг на розмарина. Смята се, че билката има силата да предотврати появата на заболяването. В този момент цената на коренче розмарин е шест шилинга, а едно прасе струва шилинг.

Мащерката (Thymus vularis) е друго любимо лечебно растение, ползвано като антисептик от хората по света още преди 3000 години. В страните от Средиземноморието се смята, че мащерката придава кураж на онези, които вдъхват аромата й. Името "мащерка" всъщност идва от гръцката дума "thumos", която се превежда като "смелост".

Древните римляни смятат, че билката има толкова мощни лечебни свойства, че консумацията на растението в сурово състояние, може да предпази хората, пострадали от въздействието на някои отрови. Друга римска терапия за извличането на отрова от тялото включва престой в гореща вана с прибавена във водата прясна мащерка.

Гръцката асоциация на мащерката с куража продължава и в средновековния период, дори след него. Мащерката е смятана за символ на смелостта и в много части на Европа. Дамите, които живеят в периода на Тъмните векове, често зашиват клонка мащерка на шал или кърпа и я дават на рицарите си като символ на обич и свидетелство на смелостта им. Често рицарите носят и свежа мащерка сред доспехите си, тъй като се вярва, че ароматът на билката ще им вдъхне кураж.

По традиция в навечерието на нощта на Св. Агнес (21 януари) девойките и младите жени слагат клончета мащерка и розмарин около леглото си. В тази нощ бъдещите съпрузи на девойките им се явяват на сън (подобна традиция има и в България на празниците Водици и Лазаров ден).



Босилекът (Ocymum basilicum) е друга любима билка. Произходът на растението не е изяснен със сигурност, но се предполага, че произхожда от Индия, където билката става известна като символ на защитата. Тя се засажда около храмове и се е смята, че напътства душите на мъртвите при пътуването им към отвъдното.

В Древна Гърция пък босилекът е символ на траур и мъка, използван е в погребални ритуали и понякога е рисуван върху надгробните паметници. В Европа от Средновековието се смята, че растението е отровно. Нещо повече, някои писмени източници свидетелстват, че вдишването на аромата на билката може привлече скорпиони. Това вероятно идва от погрешната идея, че скорпионите се излюпват край босилек - объркване, възникнало от превод, в който се твърди, че средновековен ботаник е видял, че скорпионите излизат от босилекови растения. Това кара учения да смята, че паякообразните се излюпват от корените на самата билка. В Тъмните векове босилекът е свързан и с чистотата и обичта и често е даван като романтичен знак от млади мъже на дамите им.

Еврейските традиции пък разчитат на босилека като средство, осигуряващо сила по време на религиозен пост. Тези, които спазват религиозните пости, носят нанизи с пресен босилек около вратовете си, защото се вярва, че ароматът му утолява глада и улеснява гладуването.



Салвията (Salvia officinalis) е популярна в страните от Средиземноморието. Древните гърци и римляните използват градинския чай като консервант за месо и различни медицински цели. Латинското име "салвия" произхожда от дума, която буквално значи "да спасиш" или "да се излекуваш".

Древните египтяни считат, че консумацията на градински чай ще насърчи фертилността и шансовете на жените да забременеят. Билката продължава да бъде символ на женското здраве през вековете, тъй като се смята, че салвията повишава плодовитостта, стимулира лактацията. Градинският чай се използва и днес като средство за облекчаване на симптомите на менопаузата.

През 800 г. френският император постановява, че във всяка ферма за благото на Франция, трябва да се отглежда градински чай. Билката е използвана за облекчаване на инфекции и често се приготвя на лечебни чайове. Растението е  важно за френската икономика, тъй като французите го продават на други страни, където е на особена висота - например в Азия.

В Китай чаят от салвия става толкова популярна напитка, че до седемнадесети век китайските търговци редовно търгуват три коша китайски чаени листенца за градински чай. Напитката е популярна както заради приятния си вкус, така и поради факта, че се вярва, че тя увеличава дълголетието.

Така петте най-любими билки на народите се сдобиват със славата си. През следващите няколко века употребата им не се нуждае от допълнителна реклама, хубавите отзиви за тях продължават да се разпространяват и да се радват на висока почит.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

4.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник и снимки: https://gardentherapy.ca/herbal-histories/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияАлтернативна медицинаЛюбопитноЗдравни съветиЛеченияБотаникаЛайфстайлСнимкиРецептиХрани и ястияДиетиПроизводители