Историята на розмарина - от стимулатор на паметта до лек срещу чумата

В старите книги пише - ако искаш злото да не влиза в къщата ти, покрай входната си врата засади розмарин. А знаещите и умни жени се подсигуряват - расте ли билката пред дома им, те са неговите господарки. Такива и още много други суеверия и интересни предписания от фолклора на различните народи могат да се открият за това изключително и многолико като употреба растение.

Розмаринът от хилядолетия насам има различни приложения. Билката има централна роля както в кулинарията, така и в медицината, в народните ритуали, в различните религии. Конкретно нейните лечебни свойства са добре известни и мъдрите билкари знаят как да я използват. Силно ароматното растение участва в множество рецепти за лечение, любов, защита, магии и още какво ли не.

Откога розмаринът се използва от хората

В своята повече от петхилядна история розмаринът е свързан с много митове и легенди. Произходът на билката е средиземноморски, гърците и римляните са едни от първите, започнали да я използват за различни цели. Съвременникът на Плиний Стари и на Гален - Дискорид, споменава в своя текст De Materia Medica розмарина и неговите медицински свойства.

Древните египтяни също много добре познават качествата му - в гробници, построени отпреди 3000 г. пр.н.е., са намерени изсушени клонки от растението, често то участвало и в рецептите, изпълнявани при балсамиране на мумиите.

Испанците култивират билката през 13 в. и оттам нататък тя се разпространява в целия свят. Има няколко версии за името на растението - най-популярната е, че произлиза от латинските думи "ros" и "marinus", които съчетани означават "морска роса". Друга легенда гласи, че Мария, майката на Иисус Христос, хвърлила синьото си наметало върху храст розмарин по време на бягството си в Египет и така цветовете на билката от бели станали сини. Оттогава започнали да наричат растението "розата на Мери".

Употребата на розмарина - от защита срещу чумата до вричане във вярност

Розмаринът е ценна билка с широкомащабно приложение. Наистина нейната употреба включва многообхватен диапазон от козметични, медицински, кулинарни и духовни практики.

Подсилване на паметта и концентрацията

Древните гърци сплитали и носели венци от розмарин, за да направят паметта си по-силна, когато имали изпити. Освен това го използвали за отблъскване на злите духове и поради тази причина вярвали, че той не вирее в градините на лошите хора.

Защита срещу чумата

През Средновековието билката добила по-голяма известност и дори била използвана като щит срещу чумата. Заради силния й аромат тя била предпочитана от хората и с нея се опитвали да прогонят т. нар. миазма (миризма на гниещи материи), която била набедена за причинител на страшната болест. Също така лекарите по време на чумните епидемии носели специфични костюми - маска с дълъг клюн като на птица, чиято кухина пълнели с ароматни треви и билки, за да не усещат неприятните зловония и за да се предпазват от заболяването.

От онова време една рецепта добива голяма популярност и започва масово да се използва срещу чумата. Историята как и кога се е появила може да се отнесе повече към легендите, авторите и самото й създаване са забулени в догадки, но в действителност писмените документи наистина са запазили подобна рецепта. Тя е позната като Оцета на четиримата крадци (Four Thieves Vinegar, някъде се споменават и седмина) и една от основните й съставки е розмаринът. Освен него се прибавят бял оцет, лавандула, карамфил, мащерка, мента, черен пипер, в други варианти се споменават градински чай, чесън и т.н. Разказва се, че четирима мъже обирали загиналите от чума граждани на Флоренция в средата на 14 в. (споменават се и Тулуза или Марсилия) и за да не се заразят с болестта, си слагали маски, които били напоени с тази течност. Крадците бил заловени и застрашени да получат смъртно наказание. Спасили живота си, като били принудени да разкрият тайната си рецепта. В друга малко по-различна версия крадците били осъдени да погребват починалите от чума и за да се предпазят, създали прословутия оцет.

В по-късни години, през 17 в., розмаринът често бил изгарян в болничните заведения в стаите на пациентите с цел пречистване на въздуха и възпрепятстване на разпространението на заразата. Смятало се също така, че дъхавото растение благоприятства оздравителния процес. Добрата му репутация, антисептичният му профил, комбинирани с отчаянието и страха от заразяване с коварната болест, увеличили търсенето и предлагането на билката до небивали размери. През 1605 г. в Лондон, в резултат на разразилата се чумна епидемия, половин шепа розмаринови стръкове започнали да се продават за цели шест шилинга (стара английска парична единица) вместо за един шилинг, както било по-рано. Любопитен ценоразпис от 1625 г. показва, че за три шилинга по онова време в Англия човек можел да си купи малко повече от три литра висококачествена британска бира, а за 1 шилинг – цяло прасе.

Розмаринът като лекарство

В периода на Ренесанса швейцарският лекар Парацелз силно препоръчвал билката за лечение на различни заболявания на черния дроб, мозъка и сърцето. Споменавала се като лек и за меланхолия, подагра, епилепсия, за болки в гърлото и много други.

Старите легенди разказват, че през 14 в. унгарската кралица Елизабет се изцелила от ревматизъм и подагра именно чрез отвара от розмарин. По-късно рецептата става известна като Унгарска вода - дестилирана течност на спиртна основа, в която са престояли цветове и листа от растението. Можело да се прилага локално върху болно място, като хранителна добавка или като парфюм.

Розмаринът е известен със своите антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни свойства, които са доказани научно. Традиционно той се прилага при стомашно-чревни проблеми като подуване на корема и лошо храносмилане, за подобряване на кръвообращението и липидните профили. Проучвания сочат способностите на съдържащите се в билката карнозол и карнозна киселина да въздействат на раковите клетки и да потискат туморния растеж.

Вярвания в магическите сили на билката

Съществуват от древни времена вярвания за защитните свойства на розмарина. Един от най-честите ритуали за прогонване на лошия късмет и злото от дома е прекадяването с билката. Ако поставите стрък под възглавницата си, няма да сънувате кошмари.

През Средновековието използвали растението за любовни заклинания. В Англия често булките го потапяли във вода и след това го вплитали във венците си, за да гарантират успеха на своя брак. Същото направила и Ан от Кливс, когато се омъжвала за Хенри VIII, но за нещастие съюзът им просъществувал само 6 месеца. Традицията устояла до Викторианската епоха.

Освен в заклинания за любов и семейно щастие розмаринът се използвал и при погребения. Той е олицетворение на безсмъртието заради вечнозеления си вид, а ароматът му и способността да подсилва паметта се асоциирали от хората със спомена. Близките на починал човек и тези, които го изпращали във вечния му дом, поставяли в ръцете му стръкове розмарин. А подаряването на клонче от билката символизирало вярност, приятелство и обещание за спомен.

И в наши дни розмаринът е запазил славата си на лечебно растение. В новата си история то има способностите да покаже неподозирани свои качества, които да допринесат за лечението на съвременните болести.

Статията е част от историята на:

• История на чумата
• История на розмарина в медицинската наука