Начало История на медицината Розмаринът в борбата срещу чумата в Европа

Розмаринът в борбата срещу чумата в Европа

От 1348г.

Розмаринът в борбата срещу чумата в Европа  - изображение

Ако днес розмаринът се употребява най-вече в кулинарията, както често и за разкрасителни процедури, в миналото той е трябвало да изпълнява доста по-сериозни задачи.

В средата на 14-ти век почти цяла Европа била "превзета" от чума, която, макар и с няколко кратки паузи, продължила да върлува на Стария континент и да отнема хиляди човешки животи още няколко века. Тъй като по същото време розмаринът вече си бил спечелил слава на билка, която успешно се "справя" с голям брой здравословни проблеми, медиците сметнали за необходимо бързо го включат борбата срещу Черната смърт (а също и срещу други остро инфекциозни болести, между които коремния тиф и холерата, например).

Сигурно знаете, че той често бил изгарян в болничните заведения в стаите на пациентите с цел пречистване на въздуха и възпрепятстване на разпространението на заразата. Смятало се също така, че дъхавият "герой" благоприятства оздравителния процес. Добрата репутация на ароматното растение, антисептичният му профил, комбинирани с отчаянието и страха от заразяване с коварната болест, увеличили търсенето и предлагането на розмарин до небивали размери. През 1605 г. в Лондон, в резултат на разразилата се чумна епидемия, половин шепа розмаринови стръкове започнали да се продават за цели шест шилинга (стара английска парична единица), вместо за един шилинг за цяла шепа, както било малко по-рано. Любопитен ценоразпис от 1625г. показва, че за три шилинга по онова време в Англия човек можел да си купи малко повече от три литра висококачествена британска бира, а за 1 шилинг – цяло прасе.

Освен като пречистващо въздуха средство, могат да се открият редица писмени сведения, че розмаринът често е присъствал и като основна съставка в приготвянето на специални противочумни отвари. Една история разказва, че в Тулуза (Франция), в периода между 1628г. - 1631г. били хванати четирима крадци, които, учудващо за властите, показали невъзприемчивост към заразяване с чума. По-късно станало ясно, че разбойниците разполагат с рецепта за мощен лек за превенция срещу коварното заболяване.

Въпреки че според някои изследователи историята не е напълно достоверна, подобна рецепта наистина може да бъде открита в историческите архиви. Французинът Жан Валнет, който се смята за основоположник на ароматерапията, дори я публикува в една от своите книги. Освен розмарин, отварата съдържала бял винен оцет и още няколко билки с лечебна репутация. С нея лицето и ръцете се обтривали хубаво с цел защита от инфекцията. Също така, течността можела да се използва за дезинфекция на помещенията.

Дори след като чумата "напуснала" Европа, във Франция през Втората Световна война хората продължили да горят стръкове розмарин в болниците, както и на други обществени места, вярвайки че това ще ги предпази от страшни зарази (които били доста често срещано явление по време на военни действия.)

А розмаринът затвърдил своята репутация и се превърнал в "любимец" на билкарите, които продължили да го препоръчват за всевъзможен род здравословни нарушения.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.ourherbgarden.com/herb-history/rosemary.html

http://www.kitchendoctor.com/essays/four_thieves.php

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияМедицински изследванияЗдравни съветиНовиниРецептиХрани и ястияЛюбопитноДиетиЛайфстайлАлтернативна медицинаНормативни актовеХранене при...БотаникаОрганизацииСнимкиСпециалистиКлинични пътекиТестовеНаправления в медицината