Медицинска употреба на среброто от древните народи

От -69г.

Терапевтичното действие на среброто било познато сред жителите на Халдея (страната, в която живеят халдеите, които са семитско племе, утвърдило властта си по бреговете на Персийския залив в днешен Ирак) още около 4000 г. пр.Хр., а лечебният метал често се използвал от древния народ, наред със златото и медта.

Около четвъртото хилядолетие преди Христа, среброто се използвало за третирането на множество заболявания, без древните медици да са били наясно, че микробите са основните причинители на инфекциите. Металът намирал разнообразно приложение – изработвали се шишенца за лекарства, монети, хирургични конци, разтвори (като например нитрати, оксиди, бромиди, хлориди и йодиди).

Впоследствие, около 1924 година употребата на сребърните електрически колоиди се превърнала в крайъгълен камък в утвърждаването на методите за прилагането на антимикробната терапия, а тенденцията се запазила до първата половина на 20-ти век (до момента, когато на сцената се появили първите антибиотици). Тези състави се прилагали за външна употреба (във вид на разтвори и мехлеми). До края на 1940 г. на пазара в САЩ се продавали най-малко 50 различни медикамента със сребро, но за да проследим как те са се появили в медицинската история, трябва да се поровим назад във времето.

Херодот, "бащата" на старогръцката история, е писал, че нито един персийски цар (дори Кир II) не смеел да пие вода, която не е съхранявана в сребърни съдове. Според древния историк живителната течност можело да се съхранява в сребърна посуда в продължение на години. Този факт бил от особено значение за древните народи при военни конфликти, тъй като годната за пиене вода от естествените източници не била винаги на разположение. Тази вода нерядко служила и като основа за приготвянето на целебни разтвори за рани.

Древногръцкият медик Хипократ често е използвал сребърни лечебни смеси, за да третира някои упорити кожни язви и за насърчаване на заздравяването на порезните рани. Възможно е "бащата на медицината" да е бил сред първите медици, разчитали на оздравителното действие на сребърния нитрат, тъй като в римска фармакопея, датираща от около 69 г. пр. Хр. може да се открие рецепта за приготвянето на мехлем за рани със сребърен нитрат, за която се счита че е създадена от Хипократ.

Известно е, че древните финикийци, гърци, римляни, египтяни са съхранили писмени доказателства, касаещи лечебната употреба на среброто. Най-често благородният метал се ползвал при лечението на трудно зарастващи язви, кожни раздразнения и за пречистване на питейната вода.

Военните лекари на Александър Македонски стигнали още по-далеч в употребата на благородния метал. Вместо да поръсват порезните рани на пострадалите войници, те поставяли фини сребърни плочици, които поддържали плътна и стегната самата превръзка. Техният терапевтичен метод може да се причисли към един от най-ранните опити да се приложи някакъв вид превенция срещу инфекциите от хирургичните манипулации.

Можем да обобщим, че медицинската употреба на среброто определено е била позната на древните народи, макар че те не са можели да дадат убедително обяснение защо благородният метал може да се прилага с лекарствени цели, а това знание за медицинската употреба на среброто вероятно е послужило за "отправна точка" за лекарите от 20 век, създали и приложили в антимикробната терапия сребърните колоиди.  

Статията е част от историята на:

• История на лечебната употреба на среброто в медицинската наука