Медицинските принадлежности на арктическите изследователи от 20-ти век

От 1907г. до 1912г.

В края на 19-ти век единствените неизследвани региони на планетата са двете полярни зони - Антарктида и Северния полюс. Тези места се считат за едни от най-негостоприемните локации на Земята и никога не са били населявани от хора. Именно затова те привличат вниманието на откривателите едва след като всички други континенти и острови са картографирани.

Ледената пустош, обхващаща най-северните части на планетата, представлява съвкупност от айсберги, под които няма суша, а вода. Всъщност под замръзналата покривка се намира Северния ледовит океан, който е свързан със Световния океан.

Южният полюс се намира върху континента Антарктида. За разлика от сравнително гладката повърхност на северната полярна пустош, Антарктика е прорязана от долини, планини, глетчери и стръмни котловини. Преминаването през този терен е изключително опасно и изследователите, които първи картографират местностите, трябва не само да имат добра физическа и психическа подготовка, но и да разполагат със специфичен набор от лекарства и медикаменти.

Съвременният медик Гавин Франсис, който участва в множество арктически експедиции, описва аптечките на своите предци като „сбор от народна медицина и архаични медицински суровини, които по-скоро напомнят на вещерски инвентар, отколкото на лекарски набор от медикаменти.“

Шотландският медик прави това дръзко и леко хумористично становище, след като се запознава с инвентара на известния английски изследовател Ърнест Шакълтън. По време на една от експедициите си (1907 - 1909 г.) той почти достига до географския южен полюс на планетата. И макар да не успява да забие британския флаг на заветната локация, откривателят получава рицарско звание от монарха на Обединеното кралство.

Медицинските консумативи на Шакълтън са описани в личния му дневник и съдържат тинктура от черва на руска есетра, служеща за обработване на рани. Вместо конец за зашиване той предпочита да се запаси с кожени ивици от бик и пясъчна тигрова акула. Тези две суровини са изключително тънки, но много здрави и обикновено се използват в изработването на златно фолио. Други медикаменти в инвентара на откривателя са медицински разтвори на желязо и стрихнин, както и на желязо и арсеник. Тези еликсири служат като антисептични средства, но в действителност са силно отровни.

Ърнест Шакълтън се запасява и с вещества, които днес са регистрирани като психоактивни наркотици. Така например откривателя третира състоянието снежна слепота с капки от воден разтвор на кокаин. Други необичайни лекарства в арсенала на изследователя са примесен с тебешир опиум срещу диария, конопено масло срещу болки в стомаха и тинктура от люти чушки за общи неразположения. За сгряване на организма след измръзване екипажът ползва неразредено уиски.

Друг обект на изследванията на Гавин Франсис е изследователят Робърт Фалкън Скот, чийто опит да покори Южния полюс завършва трагично. Скот е британски офицер, който през 1910-та година влиза в състезание с норвежеца Руал Амундсен кой ще стигне първи до непокорената тогава локация. Английският откривател разполага с професионална подготовка и модерно за времето си оборудване. Неговата аптечка включва някои от посочените по-горе медикаменти, но към арсенала му са добавени повече стимуланти и болкоуспокоителни. Той взима със себе си големи количества морфин, аспирин и популярната в началото на века комбинация от кофеин и кокаин.

Въпреки приготовленията си Робърт Скот е изпреварен от Амундсен, а на обратния път попада във виелица, която отнема живота на целия екипаж. Един от съмишлениците на откривателя пише в дневника си, че в багажа си има достатъчно морфин за всички, но мъжете предпочитат да посрещнат смъртта с чисти мисли и трезвено спокойствие.

Повече за Ърнест Шакълтън можете да научите тук.

Редактор: Георги Динев