Начало История на медицината Как Ърнест Шакълтън успява да спаси екипажа си от бяла смърт в Антарктида

Как Ърнест Шакълтън успява да спаси екипажа си от бяла смърт в Антарктида

От 1914г. до 1917г.

Как Ърнест Шакълтън успява да спаси екипажа си от бяла смърт в Антарктида - изображение

Антарктида е последният открит от човека континент. Причината за това е неговата отдалеченост, както и стотиците хиляди квадратни километри лед, покриващи почти 100% от територията му. Дори в наши дни най-южното парче суша на Земята си остава незаселено и единствените посетители там са учените, които работят в няколкото бази край брега.

Температурите в Антарктида са най-ниските на планетата. Това се дължи на географската локация на континента, както и на бурните ветрове, които непрестанно брулят многобройните глетчери. Единствените растения, приспособени да оцелеят в ледената пустиня, са лишеи и водорасли, а от животинското царство - единствено морски бозайници, риби и емблематичните за района пингвини. Дори частите, които не са покрити с глетчери, са сковани в лед и не стават за засаждане дори на иглолистни дървета.

Ърнест Шакълтън Именно в тази снежна пустош през се отправя на експедиция знаменитият английски откривател сър Ърнест Шакълтън. Неговата цел е да прекоси Антарктида с шейни, като пътьом забие британския флаг в самия център на Южния полюс. В начинанието участват 29 души, като всеки от тях е кален в непрестанната борба с арктическия климат ветеран. Единственото изключение е 18-годишният Пърси Блекбороу. Младежът кандидатства за позиция в екипажа на кораба, но е отхвърлен от капитана. Въпреки това успява да стане част от експедицията, като се прокрадва на плавателния съд и се скрива за няколко дни в трюма.

Ърнест Шакълтън и екипажът на изследователския му кораб, наречен Ендюрънс (англ. - Endurance), което в буквален превод означава „издръжливост“, потеглят от британската колония на остров Рос. Достигат до Антарктида преди началото на арктическата зима, след което изтеглят плавателния съд върху един ледник и започват да се подготвят за прехода по суша, който по план трябва да започне при разтопяването на крайбрежния лед.

По време на разтопяването на ледовете Ендюрънс се блъска многократно в парчета от ледения шелф и и получава множество пробойни по корпуса. В резултат на това в трюма започва да нахлува вода и Шакълтън заповядва на екипажа да изостави кораба. Така изследователите са принудени да се придвижват по скованото от студ крайбрежие, притежаващи единствено екипировката, който спасяват от плавателния съд по време на бягството си.

След болезнен няколкомесечен преход по суша, през който запасите на групата свършват, Шакълтън и хората му отново навлизат в открито море. Те използват три спасителни лодки, дърпани от тях по арктическите ледове още от потъването на Ендюрънс. Изстрадалият екипаж излиза от ледения шелф и акостира на Слонския остров, намиращ се на повече от 1000 километра от най-близкото човешко селище.

Корабът Ендюрънс, оригинална снимкаТъй като физическото здраве на мнозина от групата е критично, Шакълтън решава да превърне две от лодките в колиби и да остави повечето си хора на каменистия остров, където те могат да се възстановят, хранейки се с пингвинско и тюленово месо. Освен това ледниците в околността са пълни със сладка вода, което гарантира, че корабокрушенците ще имат сигурен източник на течности. Сред оставените в импровизирания заслон е и младежът Пърси Блекбороу. Първоначално на него е предложена честта да стъпи пръв на сушата, но се оказва, че пръстите на краката му са обездвижени от вечния студ и дори не успява да се изправи в лодката.

Шакълтън, както и няколко от по-здравите мъже, потеглят към остров Южна Джорджия, където се намира най-близката китоловна станция. За да стигнат дотам, изследователите трябва да гребат повече от две седмици през ледените води на море Уедъл. След като се преборват с две морски бури и непрекъснато къртят оформящия се около корпуса на лодката лед, те най-сетне стигат до суша. Те обаче осъзнават, че спасението все още е далеч, тъй като са акостирали от другата страна на острова.

Ърнест Шакълтън не се отказва да се бори за живота на себе си и хората си и поема с още двама души към замръзналите планини във вътрешността на Южна Джорджия. Те успяват да прекосят близо 30-те мили до другото крайбрежие и намират човешкото селище. Оттам те първо изпращат кораб да прибере останалите в другия край на острова хора, а след това по-мащабна мисия, която да спаси бедстващите на Слонския остров корабокрушенци.

В резултат на това Ърнест Шакълтън успява да спаси живота на всички свои подчинени, дори и на младия Блекбороу, който обаче губи всички пръсти на краката си. Когато екипажът се завръща във Великобритания, са посрещнати като герои, а на Шакълтън е връчено отличие за храброст.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.thevintagenews.com

Снимки: www.thevintagenews.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЛайфстайлСпорт и туризъмИсторияСнимки