Медицински употреби на копривата от 16-ти век

От 1597г.

Макар че мнозина възприемат копривата (Urtica) като безполезен и неприятно "жилещ" плевел, тя от древни времена се смята за мощно лечебно растение и за отличен помощник в борбата с редица заболявания. Не е учудващо, че билкари, уважавани медици и лечители от цял свят открай време я използват  в практиката си и приготвят от нея лековити отвари и мехлеми.

Голям почитател на "жилещата познайница", например, бил британският експерт Джон Джерард. Знае се, че през 16-ти век той редовно употребявал копривата като противоотрова при отравяния от различно естество. В своята книга "Herball" (впечатляващо "огромна" по обем – с цели 1484 страници и много илюстрации) Джерад щедро, но заслужено похвалил растението. Британецът сам установил, че сокът му, парадоксално или не, бързо успокоява раздразнението, което са способни да предизвикат иначе "хапливите" му листенца.

Век по-късно още един английски ботаник, лекар и астролог – Никълъс Кълпепър, горещо препоръчвал на своите пациенти гаргара от коприва  и меден екстракт при болно гърло и инфекции на устната кухина. Кълпепър обявил, че билката е много полезна също и при камъни в бъбреците, рани в резултат на падания и ожулвания при децата, при различни кожни инфекции и проблеми, подагра, ишиас и болки в ставите. Специалистът споделил мнението на своите колеги, че тя има безотказно действие на антидот срещу отровните ухапвания на различни животни и насекоми.

През 18-ти век шотландката Елизабет Блекуел пък отделила немалко място на копривата в любопитната си, красиво илюстрована, книга за билките "A Curious Herbal". В подробното описание на медицинските приложения на Urtica Блекуел наблегнала на това, че сокът от коприва може да се използва за локално третиране на кръвотечение от носа, а също и за промивки на рани (тук съществена роля играят антисептичните свойства на билката).

През 19-ти век американският специалист Фелпс Браун обърнал внимание на диуретичните и тонизиращи свойства на Urtica. Браун твърдял, че растението може успешно да се използва като мощен лек срещу дизентерия, хемороиди и камъни в бъбреците. Освен това, експертът  употребявал цветовете и семената му в комбинация с вино, за да третира висока температура, както и в случаи на дизентерия при новородени и различен род екземи.

Така, въпреки че в продължение на няколко века копривата непрекъснато трупала позитиви в "портфолиото" си на лечебно растение, тя тепърва щяла да се сдобие с международна слава и признание. През следващите 20-ти и в началото на 21-ви век учени от цял свят щели да се заемат със задачата да проверят всички аспекти на здравословния й профил.

Статията е част от историята на:

• История на копривата в медицинската наука