Джон Джерард и неговите билки

от 29 окт 2014г., обновено на 27 яну 2016г.

От 1597г.

Независимо, че американците били първите, пренесли наякои типични за Новия свят растения в Европа, много скоро и други изследователи последвали примера им.

През 1597 година, английският ботаник и натуралист Джон Джерард, включил информация за някои ценни билки в един от своите емблематични трудове "The Herball or Generall Historie of Plantes". Джерард се е радвал на високата оценка на своя труд. Освен това, той бил и уважаван експерт в областта на растенията, съветник на кралица Елизабет и надзирател на градините на Уилям Сесил (главният съветник на кралица Елизабет).

С изключение на информацията за няколкото растения, доставени на Джерард от Северна Америка, голяма част от знанието за билките, които описал било заимствано и преведено от трудовете на холандкия учен (ботаник и медик) от 1554 година, Ремберт Додоен.

През 1633 година, аптекарят Томас Джонсън разширил информацията за описаните от Джерард лечебни растения. Информацията, която ще прочетете по-долу е именно от труда на Джонсън от 1633 година.

Чесън, Allium sativum

Джерард описал, че чесънът е лек за различни заболявания - болки в гърлото, кашлица, при наличие на газове, кожни проблеми (лишеи, екземи), пърхут, краста и други.

Камшиче, Agrimonia eupatoria

Това растение има доста дълга история сред англо-санксонския народ като средство за лечение на рани, но въпреки това Джерард не е споменал това му проложение. Посочил, че листата на камшичето (под формата на отвара) са средство за лечение на черния дроб, както и при хематурия като симптом, говорещ за увреждане в бъбреците.

Картоф, Solanum tuberosum

Благодарение на контактите, които завързал с Уолтър Роли и Франсис Дрейк, Джерарди успял да се сдобие със свои собствени вирджински картофи. Джерарди настоявал да се прави ясно разграничение между вирджинските и сладките картофи. В началото информацията за растението била подвеждаща.

Има легенда, според която сър Уолтър Роли използвал за ядене горната част на растението, незнаейки, че ядливата част е под земята. Роли наредил на своите градинари да изкоренят и изхвърлят растението. Вадейки ги от корена, те обаче опитали подземните грудки и открили, че стават за ядене.

След това, в продължение на много години, картофите са били смятани за деликатес, който можел да се ползва само от богатите. Това продължило до 1700 година, когато картофа се превърнал в неизменна част от европейския хранителен режим. Смятало се е, че картофа влияе добре при облекчаване на ревматични болки.

Напръстник, Digitalis purpurea

Първоначално, напръстникът бил наречен "ръкавица на приказния народ" поради факта, че цветчетата му приличали на пръстите на ръкавица. Джерард препоръчвал отварата от растението като отхрачващо средство, при смущения във функцията на черния дроб, далака и други вътрешни органи.

Жълта тинтява (Женски цвят), Gentiana lutea

Растението е кръстено така в чест на кралят на Илирия (180-167 г.пр.Хр.), Гентиус, който според Диоскорид е открил медицинските му свойства. Тинтявата се препоръчва като детоксикиращо средство при натравяне. Смятало се, че подобрява лошото храносмилане, чернодробни и стомашни смущения.

Мандрагора, Atropa mandragora

Много легенди и суеверия съществуват за мандрагората. Коренът на растението имало странна форма, наподобяваща човешко тяло. Смятало се е за магическо растение с необикновени свойства. Много хора вярвали, че при изваждане от земята коренът е изпищявал и президзиквал смъртта на този, който го е извадил. Поради тази причина, хората връзвали кучета, които да изваждат от земята.

Листата от растението Джерард препоръчвал за лечение на жълтеница и вътрешни кръвоизливи.

Алое Вера, Aloe vera

Джерард описал алоето като очистително и противоглистно средство. Препоръчвал пиенето му и при лош дъх, резултат от недобро храносмилане в стомаха.

Босилек, Ocymum basilium

Според Джерард, сокът от босилек лекувал главоболие, а смесен с ечемик, розово масло и оцет, се използвал като противовъзпалително средство и като противоотрова при ухапване от змия.