Медицински употреби на лапада от 400 г. пр. Хр.

От -400г.

Вероятно сами може да предположите, че Хипократ се смята за един от първите древни специалисти, които започват да обръщат внимание на лапада (Rumex) като лечебно средство /по време на своя дълъг и ползотворен живот той успява да проучи голям брой лековити растения/. В своя популярен труд "On Regimen in Acute Diseases", писан приблизително през 400г. пр. Хр., макар и бегло, медикът акцентира върху това, че многогодишното растение оказва ползотворно въздействие върху храносмилателните процеси, заради което Хипократ горещо го препоръчва като отлична добавка към диетата.

Няколко века по-късно, гръцкият лекар Педаний Диоскорид, изявявал се в периода между 40 г.- 90 г. сл. Хр., в своята "De Materia Medica" посочва термина "lapathum", за да обедини общо четири вида лапад /включително и един, наподобяващ живовляк/, наблягайки на сериозната им лечебна им сила. За разлика от други автори обаче, Педаний твърди, че не само коренът може да се прилага в медицината, но също и семената му. Те, според него, са изключително полезни срещу дизентерия и други подобни гастроинтестинални нарушения.
В крайна сметка, различните видове Rumex с основание започват все повече да привличат вниманието на специалистите от ранната медицинска история. Най-често обаче, медиците ще говорят за т. нар. жълт лапад, разпространен и по нашите географски ширини, но ще търсят и възможности да изследват и другите му разновидности. А, освен за добро храносмилане, лападът ще се отличи и с много други здравословни характеристики.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: Identify that Plant

Статията е част от историята на:

• История на лапада в медицинската наука