Начало История на медицината Медици, повлияли за създаването и утвърждаването на българската гастроентерология

Медици, повлияли за създаването и утвърждаването на българската гастроентерология

От 1914г.

Медици, повлияли за създаването и утвърждаването на българската гастроентерология - изображение

Развитието на гастроентерологията в страната ни не остава по-назад от това на Стария континент. Нещо повече, България следва европейските традиции и основополагащите терапевтични методи на медицинската специалност.

Българските медици, оформили българската гастроентерология, са основополжници и в друга медицинска специалност - вътрешната медицина. Сред тях са професор Стоян Кирков Киркович (1875-1960). професор Васил Димитров Моллов (1875-1938) и професор Константин Николов Чилов (1898-1955).

Професор Стоян Киркович завършва медицинското си образование във Виена (през далечната 1900 г.). Лекарят специализира в австрийската столица при известните лекари проф. Е. Нойсер, както и в Париж при Ф. Видал, A. Чаутард и Х. Вакес. След като се връща, за да практикува в България от 1906 до 1908 г. медикът е ординатор в "Александровска" болница, а след 1914 г. той оглавява новосъздаденото Второ вътрешно отделение в същата болница. Лекарят е участник в създаването на Медицинския факултет в София през 1918 г. Две години по-късно д-р Киркович става доцент и се заема с ръководството на катедрата и клиниката по пропедевтика на вътрешните болести. По-късно лекарят става декан на Медицинския факултет (от 1930 до 1931) и ректор на Софийския университет (от 1931 до 1932). Лекарят създава първите учебници, помагала и ръководства, посветени на вътрешните болести в страната ни. В своите медицинските си трудове "Най-важните симптоми на вътрешните болести" (творбата е преиздавана 4 пъти), четиритомникът "Клинични лекции", "Терапевтични беседи", (също преиздавани 3 пъти), професор Стоян Киркович описва своите лекарски интереси към чернодробните заболявания. Нещо повече – българският медик въвежда разделение на жълтениците, според което те са: супрахепатална, хепатална и субхепатална. То се използва в практиката и към днешна дата. Медикът е създател на класификация от смесен тип на чернодробните цирози, която също е в употреба и днес. Проучванията на българския медик (съвместно с доцент Русев), посветени на дисасоциирания метаболизъм на билирубина (който се наблюдава, когато пациентът страда от механична и хемолитична жълтеница), са едни от първите по това време не само в страната, но и в света.

Професор Васил Моллов завършва медицинското си образование през 1899 във Виена. Лекарят избира Германия за страна, където да специализира медицинските си познания. През 1901 г. медикът, също като д-р Киркович, е ординатор в Александровската болница, а седем години по-късно е избран за началник на вътрешното отделение към същото лечебно заведение. Той е сред основателите на Медицинския факултет в столицата, освен това, става първият професор във факултета ( през 1918 г.). Лекарят е избран за декан на Медицински факултет (от 1922 до 1923, а след това от 1936 до 1937) и ректор на Софийския университет (от 1923 до 1924, а след това от 1934 до 1935). Професор Моллов е първият специалист по рентгенология в страната ни. Медикът основава и "Научното дружество по вътрешни болести" през 1932 г. Той ръководи дружеството до кончината си през 1938 г. Професор Моллов подкрепя  функционалното направление в медицинската наука. Според друг наш изтъкнат медик - академик Т. Ташев: "Гастроентерологията започва развитието си у нас за първи път във Вътрешната клиника на проф. В. Моллов". Именно в клиниката на последния се въвежда за пръв път функционалното изследване на стомашната секреция с кофеинова закуска по Кач и Калк. Впоследствие доц. М. Добрев и д-р Л. Пенев (асистенти на проф. Моллов), извършват първите лапароскопия и гастроскопия в България.

Професор Константин Н. Чилов също завършва медицинското си образование във Виена през 1925 година. Медикът специализира в Хале, Фрайбурт, както и в австрийската столица. На българският лекар преподават най-известните и утвърдени специалисти – Ф. Волхард, Х. Епингер, Г. Бербман и О. Велтман.

Сънародникът ни се завръща, за да практикува в страната си, където става асистент в Катедрата по вътрешни болести в Терапевтичната клиника при проф. Алексиев и като доцент в Катедрата по фармакология и терапия. През периода 1946-1955 медикът оглавява Вътрешната клиника при Медицински факултет. Впоследствие медицинското заведение е преименувано на Катедра по факултететска терапия. Доктор Чилов е един от най-добрите специалисти по вътрешни болести в страната ни. Подобно на колените си и той симпатизира на функционалното направление в медицината. В клиниката, която оглавява, работят М. Рашев Т. Ташев Ал. Пухлев, М. Мондешки, К. Кирчев, М. Василев, Ac. Даскалов, С. Радева, Д. Данчев, Хр. Браилски, Ас. Тошков, М. Владимиров.

Негови са медицинските творби - "Клинична лаборатория", "Учебник по вътрешни болести" (в 2 тома), "Клинични наблюдения" (в 3 тома), монографиите "Черен дроб и обмяна на веществата при сърдечно болни" и "Солта като лекарство и отрова''.

Макар, че си отива рано от този свят, проф. Чилов, подобно на своите колеги, оставя на медицинската практика по вътрешни болести и гастроентерология впечатляващо научно наследство. Неговите ученици също следват неговия пример, полагайки основите на съвременната българска гастроентерология.


По статията работи: Виктрория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: 1. "История на медицинските науки в България", София, 2013 г., Академично издателство "Проф. Марин Дринов".

Снимки:

1. www.medfac.mu-sofia.com

2. www.zarata.info

3. www.inspiro-bg.com

4. www.medico.co.il

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИсторияЗаболявания (МКБ)НовиниСпециалистиИнтервютаМедицински изследванияАлтернативна медицинаЛюбопитноОрганизацииНормативни актовеЗдравни съветиПроизводителиЗаведения