Методи за диагностициране на случаи на множествена склероза от 1978г.

Появата на компютърната томография и активното й използване в медицината от 1972г. нататък доста "вгорчили" положението на множествената склероза. Най-малкото, учените вече можели по-ясно и в триизмерен план да разгледат "щетите", които тя причинява на човешкия организъм.

Компютърната томография позволила на лекарите да правят много рентгенови снимки на различни позиции на тялото на пациента, а впоследствие, чрез компютърни алгоритми, да възстановяват плътността на всеки елемент. Така, специалистите били на една ръка разстояние от възможността да видят склеротични плаки в мозъка на жив пациент, а не само да разчитат на наблюдението им по време на аутопсия. Всъщност, първите томографски изследвания на случаи на множествена склероза били реализирани през 1978-ма година.

Малко по-късно диагностиката на коварното заболяване била допълнително усъвършенствана чрез появата на т.нар. евокирани или предизвикани потенциали. Става дума за своеобразен вид процедури, чрез които се измерва електрическата активност на мозъка в отговор на различни предизвикани стимули – допир, зрителни и слухови дразнения. Благодарение на тези процедури именно специфичните неврологични увреждания можели да се "хванат на тясно" и да се определи коя област на нервната система точно е засегната.

Безспорно най-голям напредък в ранното диагностициране на страшната болест обаче предизвикала появата и употребата на ядрено-магнитния резонанс от 1891г. Тази технология позволила най-накрая да бъдат наблюдавани откритите за първи път от Жан-Мартен Шарко склеротични плаки и заболяването да бъде установено без да има ясна клинична картина за съществуването му.

Така да се каже, ядрено-магнитният резонанс извършил истинска революция в опознаването на множествената склероза и дал надежда за успех в борбата с нея.

Статията е част от историята на:

• История на множествената склероза