Жан-Мартен Шарко: откривателят на склеротичните плаки от 1868г.

от 19 фев 2016г.

От 1868г.

Множествената склероза попаднала в обхвата на "радарите" на медиците към края на 19-ти век. Първите, които регистрирали и описали съществуването на въпросното състояние, били френският патолог Жан Крювейе и шотландският професор и анатом Робърт Карсуел.

Ала човекът, който щял да довърши работата на гореспоменатите авторитети, безспорно бил Жан-Мартeн Шарко. Шарко бил френски невролог и професор по патология, а заради своя голям принос в медицината, често съвсем заслужено бил наричан "бащата на модерната неврология" и "Наполеон на неврозите". Нещо повече, французинът бил отличен оратор (и добър артист) и точно заради това лекциите му се радвали на голям интерес и събирали многолюдна аудитория.

Именно на една от тези лекции, през 1868-ма, неврологът за първи път представил концепцията си за множествената склероза и т. нар. от него склеротични плаки (la sclérose en plaques). Шарко открил, че те се обособявали в бялото вещество на гръбначния мозък, мозъчния ствол, малкия мозък или очния нерв. Обикновено въпросните плаки били разпръснати из цялата централна нервна система, което именно наименувало болестта – множествена, разсеяна, склероза. Благодарение на авторитета, с който се ползвал медикът, неговите теории за страшното заболяване били приети с безапелационно доверие и се разпространили не само във Франция, но и в цяла Европа, както и отвъд Океана.

За съжаление, въпреки че множествената склероза била най-накрая идентифицирана, никой, дори гениалният Шарко, не можел да каже какво я причинява, а методите, с които се опитвали да я лекуват по това време, били, меко казано, неефективни.

Статията е част от историята на: