Методи за справяне с болката при никнене на млечните зъби от 16-ти век

От 1546г.

Знаете, че в миналото избиването на млечните зъби съвсем не се възприемало от докторите като безобиден процес. Не е случайно, че медицинските специалисти непрекъснато се опитвали да открият адекватни средства да го улеснят и да обезболят - не само за да намалят страданието на хлапетата, но твърде често и да спасят живота им. Възпалението на венците довеждало до тежки инфекции, с които все още неразвитият организъм на мъниците не можел да се бори, особено в условията на недобри условия на живот и здравна грижа.

През 1546-та, например, британският лекар Tомас Фейър в свои записки, цитирани по-късно от педиатъра Джордж Стил, споделя, че съществуват разнообразни, при това - сравнително добри процедури, които могат да подпомогнат изникването на зъбите. "Най-евтиният измежду тях е венците да се намажат със заешки мозък с колкото се може повече мас от скопен петел и мед." ("The history of pediatrics: the progress of the study of diseases of children up to the end of the XVIIIth century.",1931 г., Джордж Стил). Фейър подчертава, че самостоятелното използване на който и да е от трита лека би подпомогнал "гъвкавостта" на зъбите и би допринесъл за по-бързото им и вероятно – по-безболезнено, разкъсване. Между другото, използването на заешки мозък в лечението на този проблем датира още от втори век след Хр. Иначе, при изключително силна и нетърпима болка, съпроводена с изявен възпалителен процес, Томас препоръчвал да се "забърка" мехлем от розово масло и сок на диворастящата гъба смръчкула. При липсата на необходимите съставки за приготвянето му, челюстите на детето можело да се намажат също и с малко количество прясно масло и мед.

Проучвайки методите за справянето с болката при никнене на млечните зъби от 16-ти век нататък, Джордж Стил, който заслужено се смята за "бащата" на британската педиатрия, се сблъскал и с някои… необичайни практики. Измежду тях често срещано явление било на врата на пеленачетата да се слагат амулети от зъб на куче, на вълк, на мъжка пепелянка и дори – на починал човек. Вярвало се, че тези, смятани за лечебни, украшения успокояват и разсейват болката.

Трябвало да минат още няколко века тези лекове да бъдат усъвършенствани и да не се базират единствено на употребата животинска мас, билки и на... суеверия.

Снимка: everystockphoto.com/rahego

Статията е част от историята на:

• История на третирането на болката при децата