Африканските роби са допринесли за разпространението на вируси в колониално Мексико

От 1517г. до 1639г.

Историята на Новия свят се променя драстично след откриването му от европейците. Жителите и на Южна Америка, и на Северна Америка се сблъскват с непознати вируси, настъпателни колонизатори и животът им се преобръща завинаги.

Факт е, че след пристигането на европейците през 15 в. в новите територии популациите в тях започват поголовно да намаляват и причината не е само една, а сбор от много фактори. Местното население се изправя пред вируси, робство, принудителен труд, войни и презаселвания, които в крайна сметка го правят по-уязвимо към болести и влошават средата на обитание и развитие.

Прехвърляне на древни вируси чрез търговия с роби

Навлизането на колонистите в Америка, започнало през 15 в., провокира разпространението на нови вируси сред местните жители. Това от своя страна предизвиква масови огнища на болести и смъртта на милиони хора. Конкретните вируси, причинили епидемиите, не са известни, но за евентуални виновници се смятат морбили, едра шарка (вариола) и заушка.

През същия век и по-късно европейските колонисти и търговци извършват поробване и насилствено разселване на милиони хора, най-вече от Западна Африка. Условията на корабите, с които те превозвали "стоката си" през Атлантика, били сурови, нехигиенични, плавателните съдове били претъпкани и всичко това благоприятствало възникването и разпространението на инфекциозни болести. След пристигането на робите тези болести плъзвали сред местното население, което до този момент нямало досег с подобни патогени и затова било податливо на тежки или смъртоносни последици. Този факт, съчетан с жестоките условия, при които били поставени местните жители от колонизаторите, допринесъл за настъпилото унищожение.

Испанците са вкарвали роби в цялата своя завладяна територия в Америка. Историкът Колин А. Палмър казва в своята книга "Роби на белия бог: Черните в Мексико, 1570-1650 г.": "Въвеждането на африкански роби в Мексико е отчасти отговор на недостига на работна ръка, произтичащ от намаляването на местното население през 16 в. Испанското малтретиране на индианците и редица катастрофални епидемии допринесоха за тази демографска катастрофа."

Началото на търговията с роби се поставя след предложение на епископ Бартоломе де лас Касас, който, отвратен от отношението към местните жители, предлага на крал Карл V да бъдат заместени като работна ръка от по-издръжливите африканци. Предложението е отправено през 1517 г. и кралят се съгласява като подписва споразумение и дава разрешение за изпращането на 4000 африканци годишно до Куба, Ямайка, Испаньола и Пуерто Рико. Този сравнително малък първоначален брой на робите се превръща в милионен поток, който ще се разпределя в испанските колонии, в Северна Америка и на Карибските острови. Близо четири века европейската търговия с роби стимулира западните икономики, предполага се, че минимум 100 малки етнически групи от Черния континент са заличени вследствие нея.

Европейците са принудени да търсят решение на проблемите, които възникват в новите им владения. Местното население главоломно намалява поради болести и изтощение, а колониите започват да се развиват икономически. През 1534 г. са разкрити първите сребърни мини, отглеждането на захарна тръстика в Мексико започва да набира сили. В скоро време се появяват текстилни работилници, хасиенди, ферми за добитък.

Повечето от африканците, които са разселени в Мексико, са мъже. Испанците имали закон, с който давали право на робите да избират своите съпруги/съпрузи и на собствениците им било забранено да се намесват в този избор. Така масово африканците се свързвали с индианки или метиси. Католическата църква издействала децата на чернокожи роби и индиански жени да се считат за свободно родени и имали правото да живеят с майките си.

Идентифициране на парвовирус В19 и вирус на хепатит В в човешки останки

Тъй като дълги години учените не могат да конкретизират причините за изчезването на древните цивилизации в Новия свят и какви болести са подпомогнали това изчезване, с развитието на съвременната наука те започват да прилагат все по-модерни методи в тази насока. Сред последните е ДНК секвениране на извлечена и обогатена вирусна ДНК от скелетни останки на хора, починали още през 16 в. Костите са намерени в масови гробове, в които са погребани жертви на епидемия в тогавашна болница и в параклис. Останките от колониалното лечебно заведение и религиозния храм са открити в днешната столица на Мексико. Въпросните вирусни геноми са идентифицирани като човешки парвовирус В19 (B19V) и човешки вирус на хепатит В (HBV). Те са установени в човешки останки, които са първо поколение африкански потомък в Мексико, както и в останки на местен жител. Важно е да се отбележи, че HBV и B19V не се срещат в околната среда или почвата, те се пренасят по кръвен път.

Изследването е проведено от екип от учени, начело с Аксел Гузман - Солис от Международна лаборатория за изследване на човешкия геном, Национален автономен университет на Мексико. Останалите специалисти са от същата лаборатория, както и от Секция за еволюционна геномика към Университета на Копенхаген, Дания, от Катедрата по социология и антропология към Държавния университет на Северна Каролина, САЩ, от Националния институт за антропология и история, Мексико сити, от Института по геофизика към Националния автономен университет на Мексико, от Националното училище по антропология и история в мексиканската столица, от Университетска лаборатория по изотопна геохимия към Националния автономен университет на Мексико и от Катедрата по микробиология към Медицинско училище "Icahn", Ню Йорк. Учените са реконструирали три B19V и един HBV древни генома от четири различни индивида.

Откритите вирусни геноми са почти същите като африканските щамове, съответстват на предполагаемия морфологичен и генетичен африкански произход на гостоприемниците, както и на изотопния анализ на човешките останки. Проведеното изследване дава преки молекулярни доказателства за прехвърлянето на древни вируси в Новия свят по време на трансатлантическата търговия с роби и тяхното "внедряване" в тогавашно Мексико.

Колонизацията на Америка от европейците води след себе си генетичен обмен между индианците, жителите на Стария континент и африканците. Съвместно с човешките миграции в Новия свят се разпространяват бактериални и вирусни патогени, предизвикали драматично намаляване на местното население. Учените предполагат, че заболявания като заушка, вариола и морбили са довели до унищожителни епидемии. Все още окончателно не е разкрито какъв патоген или патогени са провокирали най-смъртоносната епидемия, наричана коколицтли (cocoliztli) през 16 в. в Нова Испания (създаденото от испанците вицекралство, което съответства на Мексико, сегашните югозападни щати на САЩ и Централна Америка).

Исторически записи на аутопсии на загинали от епидемията коколицтли през 1576 г. описват увеличен, твърд черен дроб и жълтеница, а далака, белите дробове и сърцето - изпълнени с жълта течност и черна кръв. Днес знаем, че HBV и B19V вирусите се делят в черния дроб и са свързани с хепатит.

Не може да се установи как индивидът, в чиито останки е открит вируса на хепатит В, приживе се е сдобил с него и дали е страдал от остра или хронична инфекция. Също така данните от изследването не могат да помогнат за свързването на тези вируси с конкретна епидемия, но тяхното идентифициране в следконтактни останки предоставя възможности за проучване за наличието им в подобни контексти и увеличава знанията за тяхната еволюция и евентуалната връзка с болестите в колониално Мексико.