Мистериозните жени с името "Клеопатра" и техният медицински принос
Акценти
|
Всеки човек, чувайки името "Клеопатра", веднага си спомня от учебниците по история за великата кралица, управлявала Египет от 51 г. пр.н.е. до 30 г. пр.н.е. Известна повече като изкусителка, приказно красива жена, успяла да оплете в мрежите си Юлий Цезар и Марк Антоний, родената през 69 г. пр.н.е. Клеопатра VII Филопатор (последното означава "любов към бащата") от династията на Птоломеите има и друг образ. Той е по-непознат и не е толкова подплатен с доказателства, което кара историците и изследователите да не са сигурни в своите твърдения. Тази различна Клеопатра достига до нас благодарение на гръцки източници, а по-късно и чрез арабски автори. Днешната ни представа за египетската кралица до голяма степен се дължи на Рим, където тя е възприемана в отрицателен аспект заради историческите събития и негативната кампания срещу нея, водена от Октавиан, осиновения син на Юлий Цезар. Много от тогавашните историци и писатели, техни съвременници, а и живели по-късно автори представят един целенасочен неин образ. Докато запазеният в гръцките и арабските източници образ вероятно се е развил в Египет и може би описва нейната гледна точка. В тези писмени свидетелства отсъстват препратките към любовния й живот и дори към външния й вид, а вместо това Клеопатра е изобразена като учен, вещ в медицината, алхимията и магията, участващ в научен обмен с други философи.
В същото време е известно, че Клеопатра е женска фигура и име, широко разпространени в Древна Гърция, особено в областта Македония, в Сирия и Египет през елинистичния период. Жени лекарки, носещи това име, са идентифицирани чрез систематично търсене в древногръцката, египетската и латинската библиография, както и в оригинални източници от 1 в. пр.н.е. Някои от тях са свързани с конкретни произведения на медицинска или друга тематика. Споменават се египетската кралица Клеопатра, цитираната от Гален Клеопатра Метродора, Клеопатра Алхимикът и Клеопатра Гинекологът - еднакви имена, които объркват изследователите и ги карат да приписват заслуги на една или друга личност.
Клеопатра VII като алхимик
В ранната алхимична традиция името Клеопатра (произлиза от гръцките думи "клео" и "патер", означава "слава на бащата") се споменава в две известни алхимични произведения и според някои учени те могат да се идентифицират директно с египетската кралица от династията на Птоломеите. Тя е цитирана заедно с други исторически и митични фигури като Хермес, Изида, Мария Еврейката - всички свързани с древната алхимия. Дори Зосим от Панополис, известен исторически алхимик, се позовава на тях като на авторитетни източници.
Първото алхимично произведение на гръцки език, което се отнася директно до владетелката на Египет, представлява една страница с диаграми, предадени чрез византийския ръкопис Marcianus graecus 299 от 10 или 11 в. сл.н.е. Листът е наименуван "Производството на злато на Клеопатра" и на него са изрисувани алхимични аксиоми, изображения на различни апарати и уроборос - древен символ, представляващ змия, захапала опашката си. В алхимията той има значение на затворен, циклично протичащ процес на преобразуване на материята, изразяващ се в нагряване, изпарение, охлаждани и кондензация на течност, след което субстанциите трябва да се свържат.
Второто произведение е трактат, описващ как първосвещеника и философ Комариус учи Клеопатра, назована "Клеопатра Мъдрата", на божественото изкуство на философския камък. След урока тя прилага съветите му на практика. По-нататък текстът продължава с инструкциите на Клеопатра, оформени като диалог между философи. В по-късни арабски средновековни източници египетската владетелка е описана като способен владетел, велик строител и учен.
Включването на тези два по-малко познати източници в египтологичната дискусия подобрява познанията на изследователите за живота на Клеопатра. Дори владетелката да не е била учен, писмените свидетелства показват, че най-малкото тя е покровителствала заниманията в нейния двор, свързани с наука.
На противоположното мнение са изследователи, които смятат Клеопатра Алхимика за личност, несъвпадаща с тази на египетската кралица. Счита се, че това е една от четирите жени алхимици, способна да получи философския камък заедно с Мария Еврейката, Пафнутия и Медера. Предполага се, че е живяла и работила в Александрия през 3 или 4 в. сл.н.е.
Срещат се твърдения, че Клеопатра притежавала дълбоки познания по фармакология и гинекология. Носят се легенди, че отваряла корема на бременни робини в различни етапи на бременността, за да наблюдава развитието на плода и да определи пола му. Много историци поддържат тезата, че отварянето на корема на бременните робини се е налагало заради неефективност на лекарства за аборт.
Клеопатра и Гален
Тази Клеопатра е живяла 1-2 в. сл.н.е., за нея Гален казва, че е истинска личност, но няма никакви данни за живота й. Тя е посочена като автор на трактата "Козметика", макар че някои приписват авторството му на египетската владетелка Клеопатра. И Гален, и византийският хирург Павел от Егина цитират нейния трактат.
В труда се съдържат рецепти срещу алопеция и оплешивяване, обрив и tinea favosa (фавус - заболяване, причинено от гъбички, при което се образуват твърди, жълтеникави кори по скалпа, по-рядко по кожата на тялото). В произведението се споменава растението myrsinites (миртово млечице), с което авторката успешно лекувала фавус. Смес от трици, смирна, стафиди, тамян, отлежали масла, лаврово масло, креда и корени от дива смокиня пък препоръчва за премахване на обриви и проказа. При алопеция пък прилага орпимент (оранжево-жълт арсенов сулфиден минерал). Корени от мека тръстика се забъркват с масло, лен и сладко вино, за да притъпи миризмата, оставя се да изсъхне и след това се използва срещу загуба на коса. Тази смес се споменава и от византийския лекар Аеций от Амида, който защитава тезата, че трактатът "Козметика" е дело на Клеопатра VII.
>>> Живот с алопеция или какво е да губиш косата си пред втренчения поглед на света
Като доказателство, че Клеопатра, сътворила трактата, не е египетската владетелка, се посочва от изследователите факта, че работата й е датирана от края на 1 в. сл.н.е. заради споменат от нея стандарт за тегло, който влиза в употреба едва след 64 г. сл.н.е. Също така трудът е цитиран в друг трактат, чийто автор е лекарят Критон, живял в края на 1 в. от новото време. Всъщност Гален взима своите цитати именно от Критон. От "Козметика" са оцелели само 6 фрагмента, които включват още рецепта за парфюмиран сапун, съвети за къдрене и боядисване на косата и списък с мерки и тежести.
Клеопатра Гинекологът
Така известната Клеопатра Гинекологът е живяла в Рим и се смята за автор на "De Genetricis" ("За генетиката"), важен медицински текст, написан от жена. Трудът й е почти непознат за съвременната медицина. В него тя пише повече за гинекологични и акушерски теми, като някои глави са преписани на латински.
Клеопатра Метродора
Това е още една забележителна жена, свързана с прочутото име. Клеопатра Метродора е една от първите жени лекарки. Много малко се знае за нея и днес почти никой не е чувал за съществуването и работата й. Известни на учените имена като Аеций от Амида, Павел от Егина, Орибазий и Александър от Трал не я споменават. Тя се занимава предимно със здравето на жените, с акушерство и гинекология.
Смята се, че Клеопатра Метродора е живяла между 200 и 400 г. сл.н.е., макар че някои изследователи са на мнение, че периодът е по-късен - 7 в. след Христа. Произходът й е египетски, но се предполага, че е практикувала в Гърция. Средновековните писари, които превеждат нейния трактат, се объркват, тъй като в един момент тя е наречена "Клеопатра". Не е известно каква е причината, но оттогава преводачите "набеждават" египетската владетелка за автор на текста. Заради неяснотата относно възникването на тази грешка в повечето академични трудове най-често я изписват като Клеопатра Метродора.
Смята се, че тя е първият автор на учебник, съсредоточен върху женското здраве и хирургия. Два тома, с общо 108 глави, озаглавени "За болестите и лечението на жените", са преведени на латински, като тяхно копие е съществувало в Лаврентианската библиотека във Флоренция през 12 в. Трудът на Клеопатра Метродора съдържа много теории и описания, свързани с женското здраве. Предполага се, че има и нейни собствени оригинални изследвания и формулировки за лекарства, които не се срещат никъде другаде. Това насочва към тезата, че вероятно са създадени от самата лекарка.
В своя текст лекарката дава съвети за кърменето и как жената да увеличи своето мляко. Пише за диагностицирането и лечението на стерилитет, за терапията на инфекции, за премахването на мъртви ембриони. Предлага лечение на менорагия (обилна менструация) и метрорагия (маточно кръвотечение извън цикъла). Клеопатра Метродора извършва и хирургични интервенции за отстраняване на ракови образувания от гърдите и матката. Има метод за диагностициране на девствеността, който използва и за определяне дали е налице сексуално насилие. Изпреварвайки времето си, лекарката практикува и естетична реконструкция на лице и гърди.
За други нейни произведения се считат "За матката, корема и бъбреците" и "За женските болести". Във времена, когато с медицина се занимават предимно мъже, а жените нямат никакви права, Клеопатра Метродора е забележителна и със смелостта да опише възгледите, опита и собствените си теории за женското здраве.
Проблемът относно съществуването на няколко "Клеопатри", както и приносът им към медицината, козметиката и алхимията, остава нерешен. В крайна сметка всички те, независимо от произхода и времето, в което са живели, са се отличавали и са допринесли с нещо на света.
Коментари към Мистериозните жени с името "Клеопатра" и техният медицински принос