Мистериозното заболяване моргелоза – реалност или психоза

От 1674г. до 2018г.

Малко са заболяванията, които остават без отговор въпроси като какво ги причинява, какво лечение ще е ефикасно и дали наистина става дума за болест, която е в състояние да застраши голям брой хора или за състояние, плод на човешката психика. Такъв е случаят с моргелоновата болест или още наричана моргелоза (Morgellons, съкратено MD). Някои я назовават и синдром на пълзящата кожа, характеризира се с наличието на нишки, често с различен цвят, които се откриват под, вътре или извън кожата на засегнатия. Изглеждащите като влакна структури винаги са придружени от оплаквания като усещане за пълзене или бодежи, лезии по кожата, непреодолим сърбеж.

Медицинската общност е силно разделена по отношение на произхода на моргелозата. Предполага се, че далеч във времето тя е оставила следи, но за първи път състояние, съдържащо посочените оплаквания, е докладвано през 2002 г. в САЩ. По-голямата част от практикуващите лекари са на мнение, че заболяването трябва да се причисли към психическите разстройства и не е причинено от реален организъм, нападащ тялото на човек. Тази теза дълги години помага за неглижирането и пренебрегването на симптомите, които хората изпитват.

В крайна сметка експериментални изследвания сочат, че причината за MD е инфекциозен агент - спирохетна инфекция, провокирана от същия паразит, заразяващ с лаймска болест. Но първо нека проследим каква е историята на моргелозата.

Кога за първи път се споменава терминът Morgellons

Моргелоновата болест все още е слабо проучено заболяване, което се изразява в обезобразяващо състояние на кожата, причинено от спирохетна инфекция, пренасяна от кърлежи. Случаи на MD са документирани по целия свят - характеризират се със спонтанно появяващи се, превръщащи се в язви кожни лезии, съдържащи странни нишки под, вътре или подаващи се от кожата. "Влакната" са много дребни, на цвят са черни, бели, сини или червени. Лезиите са придружени от мравучкане, усещане за пълзене, умора, сърдечни проблеми, ставни болки, невропатия или когнитивни затруднения. Такива оплаквания се споделят и от пациенти, диагностицирани от лаймска болест.

Наименованието Morgellons е употребено за първи път от сър Томас Браун през 1674 г. в писмо, в което английският лекар описва кожно заболяване, наблюдавано при деца от Франция. Той пише за косми, които се появяват по гърбовете на малчуганите. Подобни описания на заболявания се срещат още от 1544 г. до 1884 г. и са намерени в библиотеката на Т. Браун.

Думите на Браун и на други лекари вероятно важат за група кожни заболявания, които днес не могат да се отнесат за състоянието, познато ни като MD. Браун описва предимно детски болести, при които се наблюдават конвулсии. Говори се за комедони, червеи и косми, които излизат извън кожата на краката, ръцете и гърба и за които не е установено дали са с органичен произход. Известният немски лекар от 17 в. Михаел Етмюлер прави рисунка на паразити, които наподобяват членестоноги, някои изображения дори приличат на краста. Обратно на неговото мнение е холандският микроскопист Льовенхук, който е категоричен, че такива обекти не са живи. През 1894 г. френският дерматолог Тибиеж (Thibierge) е първият, който диагностицира пациенти с "акарофобия" - така нарича състоянието, при което те имат погрешни и настойчиви вярвания, че кожата им е заразена с паразити. През 1946 г. двама учени - Милър и Уилсън, заменят термина "акарофобия" със "заблуди от паразитоза".

Интерпретации на заболяването през 20 в.

От 1902 до 1938 г. от време на време стават известни случаи на хора, които са определяни като страдащи от паразитофобии или дерматологична хипохондрия. Те са набеждавани, че имат измамни усещания, свързани с кожата им. През 1938 г. обаче се прокрадва откритието, че психическото състояние заблуда от паразитоза има връзка със спирохетната инфекция. Тази връзка е документирана от френския лекар Вие, който разбира, че 6 от 8 от пациентите, които наблюдава, имат сифилис. Същата година друг лекар - шведският невролог Карл-Аксел Екбом, публикува статия, в която описва симптомите на хора, споделящи, че усещат движение под или върху кожата си. Ученият е на мнение, че е от голямо значение да се определи причината за оплакванията на болните и е твърде опростено становището, че паразитофобиите са обект само на психичните изследвания. Шведският лекар също като френския си колега се натъква на спирохетна инфекция сред пациентите си, трима от които страдат от сифилис. Въпреки това Екбом смята, че инфекцията не е допринасящ фактор.

Шведският лекар споменава, че болните, които усещали сърбежи и пълзене, често носели "проби" от своите паразити на лекарите. Те представлявали "малки косми, малки нишки, песъчинки или кожни люспи". Пациентите не страдали от други психични проблеми, които биха могли да обяснят тези натрапчиви усещания за заразяване. Екбом не успява да изолира членестоноги, паразити или други микроорганизми, открива необичайни косми, нишки и втвърдени дерматологични обекти, които са налични и при MD проби.

Има голяма вероятност в някои от описаните случаи хората, оплакващи се от неизвестните влакна и страдащи от сърбящите рани, да са били заразени с Borrelia, Leptospira (пак от семейството на спирохетите) или други трепонеми. Бактерията B. burgdorferi не се е появила в съвременната история на човечеството. Тя е идентифицирана в мумията на Йоци (Ледения човек, най-старата известна естествена човешка мумия в Европа) отпреди 5300 години. Спирохети, приличащи на Borrelia, са намерени във вкаменени в кехлибар кърлежи отпреди 15-20 млн. години. Това налага становището, че спирохетните инфекции, свързани и с моргелозата, освен с лаймската болест и сифилиса, вероятно са се появявали през определени периоди преди стотици и хиляди години, но не са били разпознати и описани.

Последно MD се споменава от лекаря Емсли-Смит през 1946 г., след това моргилозата почти не се среща в медицинската литература. Положението се променя чак през 2001-2002 г., когато биологът Мери Лийтао забелязва незаздравяващи ранички по тялото на малкия си син, който споделял, че усеща все едно буболечки пълзят под кожата му. Майка му отхвърля чрез изследвания едно по едно различни заболявания като краста например, не се откриват членестоноги или паразити, но под микроскоп забелязва червени и сини нишки. Ровейки се из интернет, тя попада на описанието на Томас Браун за моргелозата и разбира, че съвпада със състоянието на детето й. Лийтао се обръща към различни лекари и специалисти, за да помогнат на сина й, но почти всички не откриват причината за заболяването му и й препоръчват да си направи психиатрична оценка. След като среща неразбиране и помощ, Лийтао основава фондация, която кръщава "Morgellons", заемайки наименованието, дадено от Т. Браун. Чрез нейния уебсайт хората, имащи подобни оплаквания, могат да съобщават за своите кожни и други симптоми.

Благодарение на гласността, която Мери Лийтао дава на състоянието на сина си, случаят става много популярен и все повече хора обявяват, че имат същите или подобни проблеми. Така през 2006 г. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ са принудени да създадат работна група, която да разследва дали пациентите имат основания и какво в действителност причинява заболяването. Резултатите са оповестени през 2012 г. и CDC декларира, че моргелозата е "подобна на по-често разпознаваеми състояния, като налудни заразявания". След публикуването на резултатите Лийтао закрива своята фондация, спира да поддържа сайта и се оттегля от общественото внимание.

Споровете какво заболяване е моргелозата

От 2006 г. насам медицинската общност не е на едно и също мнение относно MD. От едната страна стои становището, че моргелозата е форма на налудно психическо заболяване, а от другата - че спирохетна инфекция причинява нишковидна дермопатия, придружена от различни симптоми, които евентуално или не включват невропсихиатрични симптоми.

MD - налудно психическо разстройство

Мненията или рецензиите, които представят моргелозата като налудно психическо разстройство, не предоставят клинични доказателства за това, но във всички присъстват едни и същи опорни точки:

• MD се определя като фиксирана, непоклатима вяра, че човекът е заразен с микроскопични организми или неодушевени предмети, въпреки че няма медицински доказателства за това.
• Страдащите от моргелоза са склонни да имат съпътстващи психиатрични заболявания.
• MD се наблюдава предимно сред жени от бялата раса, които са на средна възраст.
• Заблудите за наличието на паразити се разпространяват от човек на човек, предимно по интернет.
• Специалисти смятат, че ако приятел или роднина на пациента наблюдава раните по кожата на страдащия и вярва, че действително той има микроорганизми под или върху кожата си, този роднина или приятел също вече е приел заблудата като реалност и се счита за folie à deux (лудост на двама).
• Моргелозата трябва да се лекува с антипсихотични лекарства или електроконвулсивната терапия също е приемлива.
• Показването на проби от влакна и други дерматологични продукти в кутийки, торбички, на хартия или като снимка се смята за присъщо на налудното психично разстройство.

MD - спирохетна инфекция

Уилям Харви, бивш медицински директор на лаборатория, след това работи за НАСА, прави изследване сред група от 70 души с моргелоза. То показва, че всички пациенти били заразени с бактерията, причиняваща лаймска болест.

Друго проучване, насочено към 25 пациенти, самодиагностицирали се с MD, прави опит да определи характеристиките на заболяването. Авторите му са на мнение, че инфекциозен процес е в основата на развитието на симптомите, макар че участниците отговарят на дефиницията за налудна паразитоза. Съотношението мъже-жени било сравнително равно, 23 души от 25-ма имат поставена предишна психиатрична диагноза, половината от пациентите усещали движение под кожата, 70% от участниците били покрити с лезии и екскориации (нарушения на повърхностния слой на кожата), а една трета от тях споделят за наличието на влакна. Други симптоми, които се наблюдават, са сърдечносъдови; ендокринна дисфункция като тиреоидит на Хашимото, повишени инсулинови нива на гладно или хиперкалцимия; симптоми на централната нервна система; ниска телесна температура, както и наличие на автоимунно заболяване.

Трето изследване, проведено от Вирджиния Савели и Страйкър сред група от 122 души с документирани необичайни влакна в кожата, установява, че 96,8% от участниците показват положителни тестове за лаймска болест или налична клинична диагноза за болестта. Много от пациентите имали и положителни тестове за коинфекция на заболявания, пренасяни от кърлежи. Като важна част от изследването се отчита, че сред групата участници преобладават жените, както и че по-големият дял от тях страдат от хипотиреоидизъм.

При хистологично изследване на нишките, излизащи от кожата или вградени в нея, става ясно, че те не са текстилни. Представляват биофиламенти, бионишки, произведени от човешки епителни клетки и произлизащи от по-дълбоките епидермални слоеве, кореновата обвивка на космените фоликули и горните дермални слоеве. Влакната, характерни за моргелозата, са изградени предимно от колаген и кератин и специалистите смятат, че се произвеждат от активирани фибробласти и кератиноцити. Нишките се прикрепват към епителните клетки посредством нуклеация. По отношение на оцветяването им е установено, че синият цвят е вследствие меланинова пигментация на човешкия косъм, което означава, че някои MD влакна са много фини човешки косми, които, както останалите нишки, са видими при увеличение на микроскопа от 50 или повече пъти, а в дерматологията се използва предимно увеличение от 10 пъти.

Лечението на моргелозата не е конкретно определено за болестта. Терапията се насочва към основното заболяване, пренасяно от кърлежи, за да има успех отстраняването на MD дермопатията. Може да е нужно продължително комбинирано антибиотично лечение, както и установяване на всички съпътстващи заболявания, пренасяни от кърлежи или други влошаващи фактори.

Трудността при поставянето на диагноза в тези случаи идва от значителното припокриване в набора от симптоми, придружаващи лаймската болест, психичните заболявания и моргелозата. Получава се усложняване и когато пациенти с MD действително са с психиатрични диагнози като биполярно разстройство, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство или дефицит на вниманието. Друг фактор, който трябва да се има предвид, е, че някои пациенти имат фалшиви вярвания, без те да са заблудни - например, когато липсата на научни познания кара пациентите да тълкуват погрешно симптомите си.

Историята на моргелозата показва, че научните доказателства трябва да бъдат внимателно обмислени преди конкретно заболяване да бъде определено като психиатрично разстройство или не. В по-голямата си част лекарите продължават да смятат MD за налудно разстройство, независимо че според проучвания и научни доказателства болестта е свързана със спирохетна инфекция, пренасяна от кърлежи.