Наблюдения на Хипократ, описани в "Corpus Hippocraticum", касаещи урологичните заболявания

От -337г.

Подробно проучване, описано в "Corpus Hippocraticum" на остров Кос разкрива етиологията някои заболявания на пикочните пътища. Наблюденията на древногръцките медици по отношение на анатомията и физиологията на пикочо-половите органи и методите на лечение на някои от заболяванията изглеждат изключително точно от гледна точка на съвременната урология. Освен това, теорията на образуването на камъни, а и макроскопските наблюдения на урината (извести и като уроскопски) все още имат медицинска стойност.

Подчертава се, че никоя друга система или орган в човешкия организъм не предоставя толкова много диагностична информация на лекарите, колкото пикочните пътища и тяхната екскреция: Наблюдението на урината при преглед било желателно за древногръцките медици и Хипократ, за да се направи оценка на цялостното здравословно състояние. Колкото по-незадоволителен е вида на урината, толкова по-лошо е здравословното състояние на организма. ("Преди всичко не вреди" - "Афоризми"; Хипократ е писал голяма част от тях около 337 г. пр.Хр.).

Анализите, касаещи функциите на отделителната система в Древна Елада, където не е било разрешено провеждането на анатомични дисекции, били рядкост. Цялостният лечебен подход на медиците включвал комбинирането на различни клинични наблюдения. Още повече, нежеланието за анализ на състава на бъбречните камъни може да се интерпретира и като оценка на Хипократовата сентенция: "primum non nocere" ("Епидемии" от Хипократ).
Въпреки всичко, някои операции на бъбреците не можели да се избегнат. Сред тях са пионефрозата и бъбречният абсцес. В продължение на много векове в Древна Елада, цистостомията предизвиквала сериозни увреждания и дори смърт. Хипократовите съвети към другите лекари препоръчвали процедурата да се избягва, ако е възможно, или да се провежда единствено от специалисти.

Забележително е, че именно Хипократ е медикът наименувал много от урологичните състояния и заболявания. Сред тях са литиазата, циститът, цистостомията, нефритът, орхитът, странгурията.

Статията е част от историята на: