Наблюдения на староегипетските медици, касаещи сърдечносъдовите заболявания

Описанията, касаещи анатомията на сърцето, които откриваме в древноегипетските медицински документи са доста по-изчерпателни, отколкато сведенията, касаещи сърдечните болести вСтраната на фараоните като цяло. Въпреки това, в старовремските документи често може да се открият пасажи, описващи болестта „шез” , която се характеризира с чувството за силно парене в сърдечната област. От гледна точка на съвременните медици, може да се твърди, че оплакванията, регистрирани и третирани от древноегипетските лекари определено касаят коронарната болест на сърцето. Не е изключено това заболяване да е засягало и Древен Египет, а начинът на живот, тревогите в ежедневието, стресът (също като при съвременните хора) да са се „заплащали” с цената на болката в сърдечната област. Древната цивилизацията се е радвала на своя прогрес, но въпреки това, сърдечно-съдовите заболявания неизменно са съпровождали развитието й.

Като доказателство за казаното по-горе историците на медицината предстваят текст от древноегипетски медицински папирус, известен днес с името Еберс папирус (датира от около 1550 г. пр.Хр.). Документът описва състояние, чиито симптоми се припокриват с тези на сърдечния инфаркт: „ако гледаш болен от сърце с болки по ръцете, гърдите и стомаха, кажи: смъртта го заплашва.” Части 13 и 44 от папируса описват лечението на „забравата на сърцето” (вероятно касае симптомите сърцебиене или ускорената сърдечна дейност), на „бягството на сърцето” (вероятно е израз на краткотрайната или трайната загуба на памет при сърдечносъдовите заболявания) и „убожданията на сърцето” (вероятно се има предвид стенокардната болка).

Лечението на сърдечносъдовите заболявания според пасаж от текста на Еберс папирус включвало лечебна клизма, сътавена от смокини, карвиз, столетник, гороцвет, мед и мляко, смесени със зехтин.  А в същия раздел на документа, където може да се прочете информацията за състава на клизмата, се открива и описанието на сърдечните смущения, които са съпроводени от кървава урина. Може да се каже, че написаното в древния папирус се припокрива със заболяването бъбречен инфаркт.

Друг случай от Еберс папирус също не изключва диагностичната възможност симптомите, изброени в документа да касаят инфаркт или перикардит: „сърцебиене, пронизващи болки в сърдечната област и треска, предизвикана от сърцето”. В същите страници на документа, за пръв път в историята на медицинината е описан перикардиалният излив. Древноегипетският медик е написал, че „сърцето плува в течности”, а в друг случай, че сърцето „е избутано от набраната течност в гръдния кош”.

От казаното до тук сами можем да преценим до колко са били съвършени знанията на древните египтяни, касаещи сърдечносъдовите заболявания.