Най-странните ритуали от Античността за предпазване на родилки и новородени

От -800г. до 534г.

Още от най-древни времена хората осъзнават колко деликатен е процесът на раждане. При тогавашните хигиенни и битови условия и най-малкото обстоятелство може да доведе до смъртта на родилката или на новороденото. Точно по тази причина всички народи, обитавали Новия и Стария свят, разполагат с цял набор от ритуали, чрез които да предпазват бъдещата майка и нейното встъпващо в света отроче от зли сили. В тази статия сме ще разкажем за някои от най-интересните родилни обреди от Античността.

В Древен Египет основният метод за предпазване на родилката и новороденото е молитвата. За целта обитателите на поречието на река Нил отправят своите призиви към боговете Бес и Таурт. Бес е божество, присъщо за вярванията на множество племена от Западна Африка. Той представлява джудже, притежаващо лъвски лицеви черти и изпълнява функцията на пазител на семейството. Таурт е закрилницата на домакинството. Тя има глава на хипопотам, увиснали женски гърди и опашка на крокодил.

Гърците също разчитат на божествени сили, за да предпазят родилките по време на трудно раждане. Те обаче отправят своите молитви към Илития, богинята, която закриля бременните жени. Понякога акушерките отправят призиви и към Хера - богинята на семейството. Разбира се и при елините, и при древните египтяни, молитвите са придружени от реални медицински практики, имащи за целта да подсигурят оцеляването на бъдещата майка и нейната рожба.

Друг аспект от ритуалния цикъл, имащ за цел на защити новороденото, е премахването на всички възли в стаята. Древните гърци вярват, че заплетените въжета съдържат в себе си концентрирана магическа мощ, която може да навреди на бебето. Германското племе саксонци смятат, че най-добрия начин да предпазиш бъдещата майка е изпълняването на обред, наричан „танц с мъртвец“. За целта бременната жена изпълнява няколко ритуални танцови стъпки над гроба на близък покойник, а след това започва да танцува с жив мъж, който преди това лежи върху нечие лобно място и имитира възкръсване чрез езика на тялото.

Някои от защитните практики включват самата плацента на новороденото. В Централна Америка ацтеките изпълняват подобен ритуал в продължение на хиляди години. Ако детето е от женски пол, те заравят плацентата в ъгъла на къщата, което ще помогне на момичето да стане добра домакиня. Ако е момче, някой от войните в селището хвърля плацентата в територията на врага. Индианците смятат, че така младият мъж ще усвои по-лесно воинския занаят.

В Древен Рим най-популярната практика за защита на децата от зли сили е създаването на предпазващи амулети. Още при самото раждане на вратовете на новородените се закача колие, наричано була. Булата се носи до встъпване в зрялост. Някои от мъжете на Вечния град носят своите амулети и по време на награждаване, тъй като детските им защитни муски могат да ги предпазят от чуждата завист.

При някои германски народи се изпълнява и странен обичай, наричан „минаване през зряло сирене“. За целта бащата на детето купува или осигурява по друг начин цяла пита презряло сирене. След като рожбата дойде на бял свят, сърцевината на питата се изрязва, реже се на парчета и се раздава на гостите, които да се почерпят за здравето на новороденото бебе. Кората на сиренето се пази до кръщенето. Тогава детето се прекарва през дупката в средата на питата, с което ритуалът е завършен.

Редактор: Георги Динев