Пош - лечебното питие на древните маи, което днес е любим ликьор в САЩ

През последните години повечето традиционни ястия и питиета се радват на особен интерес. Причината за това е влечението на модерните туристи към екзотични, локални продукти. Така например в Западна Европа малките пивоварни започват да наричат продуктите си „крафт бира“, която е в пъти по-скъпа от големите марки. В Северна Америка пък се наблюдава вкарването на традиционните индиански продукти в някои ресторанти и барове.

Именно затова в повечето модерни заведения в Тексас, Калифорния, Невада и Вашингтон може да се намери екзотичната напитка пош. Макар нейната родина да е Южно Мексико, ликьорът е изключително популярен сред ценителите на екзотични питиета. Това, което повечето пътешественици не знаят, е че ликьорът всъщност представлява ритуално лекарство.

Родината на пош е планинският регион Чиапас в Мексико. Предколумбовото население, обитаващо тропическата земя, произлиза от цивилизацията на маите. Местните наричат себе си Цоцил и са известни с дългите си борби с конкистадорите. Те говорят на езика на маите, тъй като културата им е тясно свързана с древната цивилизация, доминирала Централна Америка в продължение на столетия.

Дори след като областта става част от Испанската империя, Цоцил запазват своите обичаи и традиции. В много от обредите си индианците използват силна спиртна напитка, която те наричат пош. В превод от езика на маите „пош“ означава „лекарство“. Предполага се, че е произвеждано още преди пристигането на Колумб в Новия свят. Приложението на питието е широкоспектърно - използва се в погребални ритуали, облекчава болки в ставите, като антидот при ухапване от змия и дори за лечение на възпаления.

Разбира се, пош се приготвя изцяло от продукти, които се отглеждат в Чиапас. Земеделците в региона се изхранват основно с царевица, боб и тиквички. Освен това в долините се срещат множество подправки и диворастящи зеленчуци. За направата на питието хората от народа Цоцил използват захарна тръстика, трици, ферментирала царевица и изворна вода. След като съставките се смесят в голям глинен съд, получената каша се поставя на бавен огън и се разбърква на всеки 2 часа. Участващите в процеса хора внимават течността да не заври или да прекипи. Дестилационният процес продължава около половин денонощие.

Макар пош да се приготвя от обикновени земеделци, напитката се съхранява при местния лечител, наричан хилолес. Цоцил не консумират алкохолното питие свободно, а само по време на ритуали или като лекарство, предписано от знахаря. Тук ще посочим някои от традиционните приложения на обредния ликьор, описани от антрополога Майкъл Д. Ко.

Според изследователя маите вярват в двойствената природа на хората. Едната част на човешкото тяло е видима и принадлежи на материалния свят. Другата част е ефирна и по произход е божествена. Ако двете части се раздалечат една от друга, индивидът започва да линее. Консумирането на Пош осигурява връзката между двете същности. Именно затова напитката участва във всички ритуали, свързани изцеляването на болести без видими физически симптоми.

Друго не чак толкова мистично приложение на ликьора е при болки в стомаха, възпаление на гърлото или настинка. Сравнително високият процент на алкохол в течността (около 36%) облекчава неразположенията от този тип. Според Цоцил тези болежки са дело на зли духове, които пош е в състояние да изгони от тялото на пациента. По същата логика питието се дава на ухапани от отровна змия хора, тъй като според местните вярвания влечугото убива не с отрова, а с лоша енергия.

С напредването на годините напитката става част и от ежедневието в Чиапас. От десетки години повечето заведения в региона сервират пош. Едва преди няколко години питието стига до САЩ, където сладкия му вкус, съчетан с интересната му история, се харесва изключително много от собствениците на барове. В Щатите ликьорът се сервира под формата на шотове. Много от любителите на екзотични питиета се оплакват, че заради високата захарност на течността махмурлукът след няколко чаши е гарантиран.

Редактор: Георги Динев