Напредък в проучванията върху детските инфекциозни заболявания в Европа от 18-ти век

от 27 окт 2016г.

От 1748г.

На територията на Стария континент темпото на развитие в проучванията, касаещи детските инфекциозни заболявания, съществено се ускорило от началото на осемнайсети век. Този своеобразен напредък бил свързан най-вече с превенцията срещу едра шарка, осъществявана първоначално чрез метод, познат по онова време като "инокулация с вариола", а по-късно - чрез вариолизация. Припомняме ви, че не много назад в миналото едрата шарка е била почти неизбежна детска болест. Само за да си представите опустошителните й размери, ще ви кажем, че в Швеция, например, на годишна база тя е отнемала живота на 10% от малчуганите. С въвеждането на гореспомената инокулация в Европа през 20-те години на века, "черната статистика" била значително променена.

Разбира се, като оставим настрана профилактиката срещу силно заразните състояния, било направено много още за подобряване на ситуацията. Редица европейски специалисти се заели да усъвършенстват възможностите за по-бърза и навременна диагностика на тези заболявания, покосяващи дечицата.

През 70-те години на осемнадесети век френският лекар Жан Астрюк публикувал специално издание със свои лекции върху детските инфекциозни проблеми, преведено и на английски език. В списъка с разглежданите състояния попада магарешката кашлица, детската диария, лимфаденитът, глистите и белодробните нарушения, причинявани от патогенни организми. Интересно е да се спомене, че Астрюк бил един от първите експерти, които издигнали въпроса за важността от редовни и методични клинични прегледи на най-малките. През 1748-ма британецът Джон Фотъргил публикувал своите размисли и схващания върху острия фарингит, дифтерията и скарлатината.

В средата на века лекарите достигнали до заключението, че варицелата е различно от едрата шарка състояние. Преди това се вярвало, че първата е разновидност на втората, но това схващане било оборено през 1767-ма от английския доктор Уилям Хебърдън (старши).

През 1765-та шведският медик Нилс Розен вон Розенщайн публикувал изключително важен педиатричен труд. Същият включвал детайлирано описание на епидемията от скарлатина през 1744-та, описания на 14 разновидности на детска диария, както и описание на проявленията на варицела.

Горе-долу по същото време английският специалист Хю Смит решил да обърне вниманието на своите колеги върху повишените нива на смъртност сред децата на Острова. Той разкрил, че между 1762-ра до 1771-ва година около две-трети от малчуганите, родени в Лондон, умирали до навършване на петгодишната си възраст и, че 75% от смъртните случаи ставали в периода на втората им година. Джордж Амстронг основал първия диспансер за хлапета през 1769-та, чиято поява впоследствие довела до основаването на първите детски лечебни заведения. Амстронг публикувал научен труд върху смъртоносните болести и описал метод за лечение на коклюш. Немаловажни били и откритията на доктор Майкъл Ъндърууд, който пръв през 1784-та описал проявленията на полиемиелита.

Може да се твърди, че в края на 18-ти век инфекциозните заболявания при малчуганите били "топ приоритет" в разследванията на медиците и учените. Много скоро щяло да стартира масовото производство на животоспасяващи субстанции за превенция срещу редица тежки инфекции.

Статията е част от историята на: