Научни и терапевтични постижения от средата на 20 век в терапията на болестта на Крон

От 1960г.

След Втората световна война се наблюдава бързо нарастване на броя на рандомизираните контролирани медицински проучвания за лечение на болестта на Крон. Епидемиологията на хроничното заболяване също е подложена на подробни изследвания. След изясняването на първоначалните противоречия става ясно, че патологичното състояние засяга предимно индивидите в индустриализираните страни. Има и още един притеснителен факт - броят на заболелите бързо се увеличава по честота. Причините за тези явления и към днешна дата не са ясни на лекарите.

Един доклад от 1960 г. на д-р Хю Евелин Локхарт-Мъмъри (1918-1988) описва детайлното разграничение между улцерозния (язвения) колит и болестите на дебелото черво. Хю Е. Локхарт-Мъмъри е син на д-р Джон Пърси Локхарт-Мъмъри, отличен колоректален хирург, който през 1909 г. прилага за пръв път хирургична манипулация, наречена сигмоидоскопия. Първоначално идеята, че улцерозния колит и болестта на Крон са отделни видове заболявания на дебелото черво, се сблъсква с много и яростна съпротива. Дори в края на десетилетието, много известни лекари, включително самият д-р Крон, все още не са напълно убедени, че болестта на Крон може да засегне дебелото черво.

Също както при улцерозния колит през последните 50-тина години, разбирането на обществото относно състоянието претърпява истинска революция, благодарение на намесата на имунологията, генетиката и молекулярната биология. Една такава стратегия – проучването за геномния обхват - е скринингов метод за проследяване на цели геноми. Това се прави, за да се проследи евентуалната връзка с определено заболяване. Скрининговите методи са използвани в много области на медицината. Първото подобно проучване от този тип е публикувано през 2005 г. Към днешна дата тази стратегия е идентифицирала наличието на повече от 50 полиморфизма, които са свързани с болестта на Крон.

Проучването на геномния обхват предоставя нови открития в областта генетичните механизми както при язвения колит, така и при болестта на Крон. Това от своя страна помага да се определи чувствителността към болестта и да се осигурят нови лекарствени препарати. Резултатите от тези изследвания са използвани и за групиране на пациентите в различни фенотипове на заболяването, които в крайна сметка, могат да се окажат полезни при предсказване на евентуалния терапевтичен отговор.

Много от проучванията на болестта на Крон, проведени през втората половина на 20-ти век, се припокриват с тези при улцерозния колит и често включват групи пациенти, страдащи от двете заболявания. Хроничното патологично състояние на се лекува с много от лекарствата, прилагани при язвения колит – включително с медикамента 5-ASA, кортикостероиди, имуномодулатори и биологични средства. Сред медикаментите, които се използват за лечение на болест на Крон, но не и на улцерозния колит, е метотрексатът. Подобно на тиопуриновите лекарства, ползвани през 50-те години на 20 век, и метотрексатът е разработен, за да се прилага и развива като противораково лекарство.

Въпреки че през 60-те години на 20 век са приложени множество антиметаболитни лекарства към язвения колит, първото проучване, показващо категоричната полза от метотрексата при пациентите с болест на Крон, се появява едва през 1989 г. Това лекарство потиска (инхибира) метаболизма на фолиевата киселина, нужна за много клетъчни функции, включително за пуриновия синтез. По този начин, медикаментът действа като мощен инхибитор на клетъчния метаболизъм и митоза. Учените, провели проучването, заслужено са отличени с Нобелова награда за медицина през 1988 г.

През последните 20 години медицинската терапия е фокусирана върху кортикостероидите и имуномодулаторните лекарства. Сега, когато изследванията подчертават значението на TNF-α, биолозите застават на преден план в терапията, въпреки че дългосрочните резултати от тези лечения все още не са известни. В допълнение към инфликсимаб, съществува и друго биологично лекарство за третиране на болестта на Крон. То се нарича TNF-α инхибитор моноклонално антитяло - адалимумаб. За разлика от хуманизираното антитяло инфликсимаб, адалимумаб е с изцяло човешки произход, което означава, че е много по-малко вероятно да причини нежелани алергични реакции. Също така е възможно много други биологични агенти да бъдат на разположение за лечение на чревните възпалителни заболявания в близко бъдеще.

Тъй като фармакологичните агенти за лечение на гореспоменатите болести стават все по-сложни, нефармакологичните терапии (като хранителната диета и хирургичните процедури) също се променят постепенно с течение на времето. Ретикуларната терапия придобива все по-голямо значение за овладяването на болестта на Крон през последните 25 години. За пръв път е отбелязано през 1974 г., че пациентите, поразени от тази болест, лекувани за недохранване преди планираната операция, са имали определено подобрение. Придържането към хранителната диета като лечебен метод, а не само като поддържаща терапия придобива все по-голяма важност. Употребата на добавки, ентералното хранене и общото парентерално хранене са незаменими за постигането на добро качество на живота и развитието особено при децата. Ролята на хирургията овладяването на възпалителните заболявания на червата също се е променила, тъй като са се развили минимално инвазивни техники, а степента на следоперативните усложнения е намаляла.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на улцерозния колит и болестта на Крон в медицината