Не студ и глад, а търговията обезлюдява викингските колонии в Гренландия

По време на многобройните си корабоплавания викингите откриват огромен остров на запад от Исландия. Намерената суша не била плодородна, нито населена с богат народ, който те да плячкосват. Все пак скандинавците намират друг, неочакван ценен ресурс в студената, скалиста земя - огромни популации на тюлени и моржове, които по това време са считани за ценен дивеч. За да могат да експлоатират тази своя находка целогодишно, те основават в югозападната част на новооткритата суша две селища - Ейстрибиге и Вестрибиге. Колониите са създадени от изгонения заради убийство от Исландия Ерик Червенокосия в края на 10-ти век. Според легендата викингският вожд пристига на бреговете на Гренландия с 14 кораба.

В селищата живеят няколкостотин души. Те се препитават с лов и риболов, както и с животновъдство. Заселниците донасят със себе си крави, както и свине. Основен поминък става търговията. В Ейстрибиге и Вестрибиге всяко лято пристигат кораби от континента, носещи плодове и зеленчуци, както и злато и сребро, готови да разменят товара си срещу местни стоки. Основният износ на Гренландия по това време са китова мас, тюленова мас и бивни на морж.

Зъбите на големия морски бозайник са много популярни в Европа по това време, тъй като са почти идеален заместител на слоновата кост. Ценният материал е рядкост до 13-ти век, защото търговските маршрути в Близкия изток и Северна Африка са блокирани от арабите.

Викингските селища на ледовития остров процъфтяват стотици години. Изведнъж, между 1360-та и 1460-та година, двете колонии изчезват напълно. Съвсем доскоро се смяташе, че причината за това е период на ниски температури, обхванал Северното полукълбо за няколкостотин години. Заради тези климатични промени ледниците в Гренландия се спускали все по на юг и буквално избутвали заселниците към океана.

Нови проучвания, проведени от датски и канадски археолози, показват, че горепосоченото твърдение не е реално. При извършен анализ на камъните в близост до Ейстрибиге и Вестрибиге се установява нещо, сторило се много интересно на учените. В последните хиляда години скалните грамади се сковавали в лед по едно и също време на годината. Това означава, че периодът на ниски температури не е повлиял особено на продължителността и тежестта на зимите на острова.

След като старата теория бива опровергана, историците започват да търсят ново обяснение за изоставянето на Гренландия от викингите. Първото предположение на академиците е, че градчетата са напуснати заради вълна от военни конфликти с прииждащите от днешна Канада инуити. Останките от колониите се претърсват няколко години за доказателства за сражения, но белези от големи битки не са намерени. Освен това повечето историци са на мнение, че няколкостотин ескимоса, въоръжени с костени копия, не са в състояние да надделеят над професионалните бойци от средновековна Норвегия…

Друго обяснение за изчезването на викингите от острова е измирането на едрия рогат добитък. Това се обосновава с факта, че кравите, докарани през 10-ти век, така и не се приспособяват към климата и постепенно бройката им намалява. За сметка на това, в компостните ями до селищата археолозите намират обилно количество тюленови кости. Следователно, гладът също не е причината, накарала двете градчета да изчезнат от картата на Гренландия завинаги.

След няколко години изследвания и препрочитане на историческите извори от 14-ти и 15-ти век, споменаващи Скандинавия и нейните поселища, академиците установяват, че не бедствия гонят жителите на Ейстрибиге и Вестрибиге към континента, а еднообразието! Всъщност нещата са малко по-сложни. Може да се каже, че колонистите напускат острова заради Чингиз Хан.

Когато монголите побеждават и унищожават Абасидския халифат в средата на 13-ти век, арабската империя се разпада на множество по-малки държави. Някои от новообразувалите се монархии възстановяват древните търговски пътища към Европа, а с това на Стария континент се завръща един ценен материал - слоновата кост. Това води до спад в интереса към моржови бивни и след като основният ресурс, с който селищата от Гренландия търгуват, престава да се търси на пазара, корабите с продоволствия от юг спират да акостират по бреговете на ледения остров.

Това води не само до обедняване на населението на колониите, но и лишава наследниците на Ерик Червенокосия от разнообразна храна, която пристигала от Европа. Основните ястия, достъпни за тях, са риба и тюленово месо, тъй като привнесените крави по това време отдавна са измрели. Учените са на мнение, че последвалата монотонност и бедно меню гонят младите жители на потъналите в забрава градчета един по един от останалата в изолация Гренландия, докато накрая селищата са напълно изоставени.

Въпреки трагичната съдба на Ейстрибиге и Вестрибиге, колонистите изиграват своята важна роля в човешката история. Жителите на острова са не само основните творци на красиви статуетки и съдове от моржова кост, запазени и до днес като национално богатство в музеите, но и първи от всички европейци стъпват в Америка.

По статията работи: Георги Динев