Никола Андри: лекарят, поставил основите на педиатричната ортопедия във Франция

От 1658г.

Никола Андри бил роден през далечната 1658-ма във френския град Лион в бедно семейство и имал двама по-големи братя – Антоан и Клод, които били свещеници. След като самият той за кратко изучавал теология, през 1690-та французинът оставил зад гърба си църковната кариера, приел фамилията Боа-Регар и заминал да изучава медицина в университета в Реймс (който се надпреварвал по репутация с този в Париж). Когато през 1694-та крал Луи XIV затворил с указ учебното заведение, Андри положил отново изпити в Париж. Три години по-късно бъдещият медик защитил една от дисертациите си – "Връзката между щастието на доктора и послушанието на пациента в управлението на болестите". Подобна тема може да ви се струва несериозна, но по онова време тя съвсем не била необичайна. Ето, например, няколко въпроса, които си задава експертът в научния труд. (Те може би ще ви дадат представа за това как е била възприемана медицината във Франция /а и в Европа/ към разглеждания период.) "Дали музиката е задължителна за поддържането на добро здраве? Дали героизмът се предава от баща на син? Любовта положително чувство ли е? Жените по-лесно ли оздравяват от мъжете? Дали е добра идея да се консумират орехи след риба, сирене след месо, зелена салата преди ябълки? Към тези питанки, можем да прибавим и две още, с доста по-модерно звучене: "Умерено интензивните упражнения най-добрият начин ли са за поддържане на добро общо здравословно състояние? Честата употреба на тютюн скъсява ли живота?"

Андри се посветил активно на медицинската кариера от края на 17-ти и началото на 18-ти век, изявявайки се в епохата на крал Луи XIV и по-специално – на Луи XV /който живо се интересувал от хирургия/. Въпреки че бил амбициозен и много енергичен, Никола водел бурен и противоречив живот, непрекъснато влизайки в конфликтни ситуации с връстниците си. В ролята си на професор, а по-късно и на – декан, на университета в Париж, медикът често публикувал в университетския вестник "Journal des Savants" критични статии за свои колеги, и най-вече – за т. нар. бръснар-хирурзи измежду тях. Андри бил безмилостен в отношението си към последните и твърдял, че на тях трябва да им се забрани да практикуват в отсъствието на "истински" специалист. Заради това си негативно отношение, в крайна сметка той бил освободен от длъжността си в университета, както и от редакционния колектив на изданието.

По време на професионална си кариера Никола Андри сътворил немалко по обем научни трудове, но ние ще се фокусираме само върху две от книгите му, касаещи, иначе две доста различни, области – паразитологията и ортопедията. През 1700 година лекарят публикувал първата си известна творба "За поколението на червеите/паразитите в човешкото тяло. За природата и разновидностите на това заболяване и начините за предпазването и лекуването му". /"De la géneration des vers dans le corps de l’homme. De la nature et des espèces de cette maladie, les moyens de s’en preserver et de la guérir"./ Имено този труд спечелил на Никола прозвището "бащата на паразитологията", въпреки че обясненията върху действието на паразитите, поместени вътре, били доста ненаучни, произволни и чудновати. Като оставим настрана неточностите, книгата може да се похвали с наистина красиви гравюри. Заради написването й и заради изложените в нея теории /а и заради самия него/ специалистът понесъл голям брой критики, но останал твърдо зад позицията си, че всички болести се причиняват от паразити.

Все пак, в края на живота си (французинът починал на 82-годишна възраст), той написал още една творба - "Ортопедията или изкуството на коригирането и предотвратяването на деформациите при децата" / "L’orthopédie ou l’art de prévenir et corriger dans les enfants les difformités du corps", която именно му спечелила престиж и слава. Медицинското четиво било най-напред публикувано в Париж през 1741-ва, в два тома. То веднага привлякло вниманието на представителите на френската медицинска гилдия и малко след това негови издания излезли и в чужбина – в Брюксел (1742г.), после в Лондон (1743г.) и накрая в Берлин (1744г.).

Творбата била сравнително лесна за четене; съдържала прости практически здравни съвети, написани в стила на днешните наръчници за родители. Важно е да се спомене, че тя не била предназначена нито за лекарите, нито за хирурзите, а трябва да се възприема като един вид почит към благостта и красотата на дечицата. Ето какво пише медикът: "[…] никога не трябва да неглижираме тялото и да го оставяме да се деформира, това би било в противоречие с намеренията на Създателя и е първият принцип на ортопедията". И още: "тази книга е насочена ексклузивно към бащите, майките и към всички хора, отглеждащи деца, които трябва да опитат да предпазят и да коригират евентуална деформирация на тялото на детето". Както става ясно от написаното, Никола Андри, в новаторско за времето си мислене, обръща специално внимание върху ролята на превенцията. Иначе, "L’orthopédie ou l’art de prévenir et corriger dans les enfants les difformités du corps" била разделена на общо четири книги, като първите три били събрани в първия том. В началото може да се открие дълъг "семантичен" предговор за произхода на думата "оrthopaedics". "Както насочва заглавието тя [думата] се формира от двата гръцки термина - "orthos", което означава "прав", лишен от деформация, и "paidos", което означава "дете". От тези две думи аз формирах названието "оrthopaedics ", за да изразя с една дума това, което съм тръгнал да правя, а именно - да преподам няколко начина за предотвратяване и коригиране на деформациите при деца". Така, първата книга, чрез описателни похвати и в стегнат вид, обяснява анатомията на тялото, като включва любопитна и интересна глава за външните пропорции и размери. Стилът на автора е приятен и изпълнен с поетика.

Втората и третата книга засягат педиатричната ортопедия и се смятат за най-информативни и полезни от специалистите. В книга втора, например, са описани полезни методи за предотвратяване и коригиране на стойката, както и на редица деформации на гръбначния стълб. Като изключим няколко странни препоръки, схващанията на Никола Андри безспорно са били уместни и разумни, дори и от съвременна гледна точка. Французинът акцентира в своя труд върху значението на правилната стойка, както и на активното движение за сдобиването с такава. В един от съветите си, например, срещу сколиоза, експертът препоръчва на пациентите си да носят стълба /или някаква друга тежест/ на противоположната страна на деформацията. В трета книга пък са разгледани деформациите на крайниците, а в четвърта – лицевите и тези в областта на главата.

В заключение, спокойно можем да заявим, че френският медик изиграл важна роля в медицината на Страната на петлите и името му заслужено било запомнено във времето.