Нов метод, улавящ ранни признаци на отхвърляне на кардиотрансплантите

Постижение, направено през 1973 от учените, част от групата в "Stanford", свързано с нова технология отвежда историята на сърдечните трансплантации на друго, различно ниво. В лабораторни условия, върху опитните животни, принадлежащи на Шъмуей се изпробва перкутанна интравенозна ендомиокардна биопсия. В началото на процедурата специален биоптомен катетър се въвежда през югуларната вена в дясната камера. Взема са малка тъканна проба, която да констатира евентуални признаци на отхвърляне на кардиотранспланта. Преди въвеждането на тази технология хирурзите имали тежката задача да оценят огромната тежест и риск, да съобразят собствената си преценка с клиничните данни и електрокардиографските промени. Тяхна била отговорността дали да увеличат ненужно имуносупресивното лечение на пациента, понасяйки евентуалната отговорност за случаrте, в които това не било необходимо. Категорично е доказана връзката между хистологичните събития в миокарда и признаците за отхвърлянето на новоприсадените сърца.

Перкутанната трансвенозна ендомиокардна биопсия веднага е добавена към протокола за мониторинг на алографтите в Станфорд, за да могат да се потвърждават почти веднага и най-малките признаци на отхвърляне на новоприсадените органи.
От 1974 г., опитът "Stanford" възлиза на 59 успешни човешки сърдечни трансплантации, с преживяемост 43% за 1 година, 40% за 2 години и 26% - 3 години.

Натрупването на повече опит от трансплантациите и постигането на по-голяма продължителност на живота на пациентите означава по-добро разбиране на процеса на отхвърляне. Така се прави още една стъпка, необходима, за да подобри допълнително сърдечна трансплантации.

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация