Образование и обучение на Александър Флеминг

От 9.10.1894г. до 11.3.1955г.

Александър Флеминг е роден на 6 Август 1881 година в град Дарвел, който е част от шотландската област Еършър. Починал е на 11 март 1955 в Лондон. Откривателят на пеницилина е седмото от осем деца на обикновено фермерско шотландско семейство. Начинът му на живот в Шотландия изостря детските възприятия и насочва момчето към оценяване и наблюдение на природата и заобикалящата го среда.

Александър Флеминг започва своето начално обучение в "Loudoun Moor". След това се премества в по-голямото училище в Дарвел. През 1894 се записва в "Kilmarnock Academy". Година по-късно се премества да живее в Лондон при своя по-голям брат Томас. Завършва основното си образование в "Regent Street Polytechnic" (известен днес като Westminster University).

Работи като корабен чиновник в Лондон. Членува в местната териториална армия на Лондонския шотландски полк от 1900 до 1914 година. Флеминг започва да учи медицина в "St. Mary's Hospital Medical School" през 1901 година. Дипломира се със златен медал през 1908.

Първоначално решава да бъде хирург, но овакантената позиция в  лабораториите на "St. Mary's Hospital" кара Флеминг да осъзнае, че иска да се занимава с новата и утвърждаваща се по това време бактериология. Негов ментор е Сър Алмрот Едуард Райт, който е бактериолог и имунолог. Неговите идеи за терапия чрез ваксини предлагат нови и революционни насоки в медицинското лечение.

Между 1909 и 1914 г., Флеминг създава успешна частна практика като венеролог, а през 1915 г. се жени за ирландската медицинска сестра Сара Марион Макелрой. Синът на Флеминг, Робърт, роден през 1924 г., последва примера на баща си и също работи като медик.

Флеминг е един от първите лекари във Великобритания, които предписват Арсфенаминът (Salvarsan), който е открит от немския учен Пол Ерлих през 1910 година и е ефективно средство срещу сифилис. По време на Първата световна война , Флеминг работи като бактериолог в Кралската армия. Изучава протичането на раневите инфекции в болница основана от Райт в казино във Франция. Там той открива, че употребата на силни антисептици при превързването на рани оказва по-голяма вреда, отколкото полза. Флеминг твърди, че поддържането на раните чисти с обикновен физиологичен разтвор е по-полезно.

През ноември 1921 Флеминг открива ензима лизозим, който присъства в телесни течности като слюнка, сълзи, кърма. Той има лек антисептичен ефект. Това е първото от големите му открития. Осъзнава ефекта на лизозима, когато той по случайност попада в един от съдовете му с бактериални култури. Няколко седмици по-късно открива, че бактериите в него са разтворени. Изследванията на Флеминг с лизозим се считат, дори и от самия учен за най-значителен пробив в науката, защото чрез тях се допринася за по-доброто разбиране на механизмите за борба на тялото с инфекциите.

През 1946 година Флеминг наследява директорското място на Райт, а отделението, в което работи е преименувано на "Wright-Fleming Institute".

Статията е част от историята на:

• История на Александър Флеминг