Образование и обучение на Александър Флеминг
От 9.10.1894г. до 11.3.1955г.
Александър Флеминг е роден на 6 Август 1881 година в град Дарвел, който е част от шотландската област Еършър. Починал е на 11 март 1955 в Лондон. Откривателят на пеницилина е седмото от осем деца на обикновено фермерско шотландско семейство. Начинът му на живот в Шотландия изостря детските възприятия и насочва момчето към оценяване и наблюдение на природата и заобикалящата го среда.
Александър Флеминг започва своето начално обучение в "Loudoun Moor". След това се премества в по-голямото училище в Дарвел. През 1894 се записва в "Kilmarnock Academy". Година по-късно се премества да живее в Лондон при своя по-голям брат Томас. Завършва основното си образование в "Regent Street Polytechnic" (известен днес като Westminster University).
Работи като корабен чиновник в Лондон. Членува в местната териториална армия на Лондонския шотландски полк от 1900 до 1914 година. Флеминг започва да учи медицина в "St. Mary's Hospital Medical School" през 1901 година. Дипломира се със златен медал през 1908.
Първоначално решава да бъде хирург, но овакантената позиция в лабораториите на "St. Mary's Hospital" кара Флеминг да осъзнае, че иска да се занимава с новата и утвърждаваща се по това време бактериология. Негов ментор е Сър Алмрот Едуард Райт, който е бактериолог и имунолог. Неговите идеи за терапия чрез ваксини предлагат нови и революционни насоки в медицинското лечение.
Между 1909 и 1914 г., Флеминг създава успешна частна практика като венеролог, а през 1915 г. се жени за ирландската медицинска сестра Сара Марион Макелрой. Синът на Флеминг, Робърт, роден през 1924 г., последва примера на баща си и също работи като медик.
Флеминг е един от първите лекари във Великобритания, които предписват Арсфенаминът (Salvarsan), който е открит от немския учен Пол Ерлих през 1910 година и е ефективно средство срещу сифилис. По време на Първата световна война , Флеминг работи като бактериолог в Кралската армия. Изучава протичането на раневите инфекции в болница основана от Райт в казино във Франция. Там той открива, че употребата на силни антисептици при превързването на рани оказва по-голяма вреда, отколкото полза. Флеминг твърди, че поддържането на раните чисти с обикновен физиологичен разтвор е по-полезно.
През ноември 1921 Флеминг открива ензима лизозим, който присъства в телесни течности като слюнка, сълзи, кърма. Той има лек антисептичен ефект. Това е първото от големите му открития. Осъзнава ефекта на лизозима, когато той по случайност попада в един от съдовете му с бактериални култури. Няколко седмици по-късно открива, че бактериите в него са разтворени. Изследванията на Флеминг с лизозим се считат, дори и от самия учен за най-значителен пробив в науката, защото чрез тях се допринася за по-доброто разбиране на механизмите за борба на тялото с инфекциите.
През 1946 година Флеминг наследява директорското място на Райт, а отделението, в което работи е преименувано на "Wright-Fleming Institute".
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
КОРДИЦЕПС капсули 450 мг * 60 DXN
Безплатна доставка за България!Библиография
1. The Life Of Sir Alexander Fleming, Jonathan Cape, 1959. Maurois, Andr?.
2. Nobel Lectures,the Physiology or Medicine 1942–1962, Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1964
3. An Outline History of Medicine. London: Butterworths, 1985. Rhodes, Philip.
4. The Cambridge Illustrated History of Medicine. Cambridge, England: Cambridge University Press, 1996. Porter, Roy, ed.
5. Penicillin Man: Alexander Fleming and the Antibiotic Revolution, Stroud, Sutton, 2004. Brown, Kevin.
6. Alexander Fleming: The Man and the Myth, Oxford University Press, Oxford, 1984. Macfarlane, Gwyn
7. Fleming, Discoverer of Penicillin, Ludovici, Laurence J., 1952
Коментари към Образование и обучение на Александър Флеминг