Образователни степени по фармация в Русия до 1881 година

През 1815 г били въведени нови правила за провеждането на изпитите по фармация, и по-специално, променен бил цензът на фармацевтите – в Русия официално била въведена образователно-квалификационната степен магистър фармацевт, която се придобивала след защита на дипломна работа.

Степента магистър фармацевт била най-висока в обучението по фармация, а в програмите на магистрите присъствало задължително обучение по чужд език. В съответствие със заложеното в кралския указ, магистър фармацевтите придобивали правото да бъдат почетни граждани, което било „междинна стъпка” към придобиването на по-високата научна степен - доктор по фармация. Чрез нея фармацевтите имали право на "втора научна работа." Фармацевтите, достигнали до тази пожизнена научна позиция  тази позиция имали право да издават свои трудове.

Първият магистър-фармацевт в Русия бил Спис Аведр (1847). Според правилата, валидни от 1846 до 1881 година за медико-хирургическата академия със званието помощник-фармацевт били удостоени 975 души, от тях 167 били провизори, а 32-ма станали магистри.

В периода от 1823-1881 година в медико-хирургическата академия в Санкт Петербург 1186 студенти са издържали изпитите за помощник-фармацевти, 351 за провизори, а 95 станали магистри по фармация.