Осем медицински издания от края на 20 и началото на 21 век, описващи традиционните показания и приложението на мечото грозде

От 1970г.

Немалко любопитни традиционни употреби на мечото грозде, превърнали се в част от историята на медицинското растение, могат да бъдат открити в списък от осем ценни съвременни медицински издания, разглеждащи приложенията на билката. Освен като стойности източници, които биха могли да послужат за проучвания, медицинските документи потвърждават и подкрепят с научни доказателства приложенията на мечото грозде, прокраднали се в историята на фитомедицината.

Първият от тях е монографията „The Complete German Commission E Monographs”, създадена от д-р Блументал и неговите сътрудници през 1998. Медицинският труд е разгледал употребата на лечебното растение с червени плодчета срещу симптомите на възпалителните заболявания на еферентните пикочни пътища. Друг уважаван медицински труд, изследвал това действие е монографията, изготвена от СЗО от 2002 година, носеща заглавието: „Monographs on Selected Medicinal Plants”.

Други употреби на билката са описани в немалко фармакопеи и традиционни лечебни системи. В тях мечото грозде се препоръчва като средство, притежаващо свойствата на лек антисептик, предназначен за леки и умерени възпалителни състояния на пикочния тракт и пикочния мехур (като например цистит, уретрит, дизурия).

Народната медицина пък описва растението като силен диуретик, стимулиращ маточните контракции, като средство за лечение на диабет, лошо зрение, бъбречни камъни, ревматизъм, венерически заболявания, ползвала се е и локално за депигментации по кожата. По темата е издадена монография, изготвена през 2003 от организацията „European Scientific Cooperative on Phytotherapy”. Тя се казва: „Bearberry leaf”.

Терапевтичните показания на мечото грозде при неусложнени инфекции на долните пикочни пътища (като цистит), които са съчетани и с антибиотично лечение (изрично е посочено, че то не е крайно наложително), е засегнато от „British Herbal Compendium” през 1992 година (в лицето на д-р Брадли).
Листата от мечо грозде намират приложение като уринарен антисептик и като терапевтично средство, преборващо леките инфекции на пикочните пътища. Медицинските издания, писали по темата са: „Herbal Medicines. A guide for healthcare professionals” от 2002 година (от д-р Барнс) и „Martindale Extra Pharmacopoeia”  от 1977 година.

Изданието на „British Herbal Pharmacopoeia” от 1996 година е описало приложението на мечото грозде при леките инфекции на пикочните пътища.

Книгата „PDR for Herbal Medicines” от 2004 година (написана от д-р Груенвалд). Писменото издание описва употребата на мечото грозде срещу инфекциите на еферентните пикочни пътища. Това е била основна тема и за книгата „Standard Zulassungen” от 1996 година. Тя е засегнала приложението на мечото грозде при лечението на възпалението пикочния мехур и бъбречното легенче.

„Martindale, The Extra Pharmacopoeia” от 2004 година описва, че мечото грозде е отличен диуретик, бактериостатичен агент и лечебно средство за третирането на възпаление на пикочните пътища.
Освен това, мечото се използвало и от индианската, и от китайската култура в продължение на векове именно за облекчаването на симптомите на възпалението на пикочните пътища и полово предаваните болести, повлияващи на уринирането.

Доктор Шиндлер и неговите колеги през 2002 година успели да докажат в съвместно изследване, че мечото грозде успешно се използва при лечението на остри инфекции на пикочните пътища, съчетани с бактериурия.

От казаното до тук можем да обобщим, че осемте медицински издания, описващи традиционните показания и приложението на мечото грозде са любопитен метод, чрез който можем не само да научим повече за билката, но и да надникнем в съвременната й медицинска история.

Статията е част от историята на:

• История на мечото грозде