Османският харем: структура и репродуктивна функция

От 1299г. до 1920г.

Терминът "харем" обикновено предизвиква асоциация със стая, пълна с красиви жени, чиято единствена цел в живота е да доставят удоволствие и да задоволяват сексуалните нужди на султана. Тази представа е вдъхновена от образа на османските хареми през XVI и XVII в.

Какво е харем?

Султанският харем не е просто зала за забавление и безспирни оргии. Като институция той съществува между 1299 и 1920 г. и се състои от съпруги, слуги от мъжки и женски пол, роднини на султана от женски пол (като дъщерите му), конкубинки (наложници) и одалиски (танцьорки, певици, които се подготвят за конкубинки). Жените в харема не служат само за задоволяване на сексуалните потребности на султана, а също така помагат за воденето на имперското домакинство, като включително понякога си казват думата при управлението на държавата. Дори съществува период от историята на Османската империя, известен като "Женски султанат" – тогава жените от харема изиграват важна държавническа роля, като добиват повече власт от когато и да било.

Харемът е върховният символ на властта и богатството на султана. Притежаваните от него жени и евнуси, предимно в качеството им на роби, са доказателство за величието и мощта му. Институцията на харема е представена в турското общество с приемането на исляма под влиянието на Арабския халифат, с когото Османската империя се съревновава. Повечето от мъжете и жените са купувани като роби, за да се подсигури подчинението им, но някои от тях са свободни граждани (в рамките на тогавашния смисъл на думата). В харема обикновено влизат едни от най-красивите жени в империята, като в имперския двор се изпращат девойки от всички провинции: черкезки, грузинки и абхазийки, включително и красиви българки. Те се купуват от робските пазари или се отвличат. Много семейства дори насърчават дъщерите си сами да влязат в харема, защото това би им осигурило доживотна издръжка.

Структура на османския харем

Главните съпруги, особено онези, за които султанът се е оженил, за да затвърди личната си и династична позиция, са свободни жени. Робите и свободните мъже и жени получават образование в харема. В края на обучението си те биват оженвани едни за други, като в последствие мъжете получават административни постове и са разпращани из провинциите на империята. Поради тази причина малко от жените са избирани да влязат в личния харем на султана.

Конкубинките се управляват от валиде султана – обикновено майката на султана. Много малък брой от тях са избирани като фаворитки на султана – т. нар. хасеки. Дори те са женени или изпращани като подарък на знатни фигури от османския елит (разбира се, ако не са имали сексуални взаимоотношения със султана).

Жената с най-много власт в харема, валиде султан, е съпруга или конкубинка на бащата на султана, която постепенно се е изкачила в йерархията на харема. Нито една придворна дама не може да напуска или да влиза в помещенията на харема без разрешението на валиде султана и придворните евнуси се обръщат пряко към нея. Тя е отговорна и за образованието на сина си относно тънкостите на държавната политика. Също така често се намесва в решенията на султана в качеството си на член на имперския двор.

Следващите по ранг жени в харема са конкубинките, наречени гьозде (фаворитки), икбал (щастливки) и кадън (съпруга/жена). Традиционно султанът може да има само 4 фаворитки и по ранг те са равни на законните му съпруги. Те получават апартаменти в двореца, както слуги и евнуси.

Евнусите надзирават и охраняват харема по очевидни причини – тъй като не могат да посегнат на девойките. Съществуват черни и бели евнуси, а спрямо начина на осакатяване, те се делят на следните няколко вида:

• Сандали или още гладко избръснати: половите им органи се отрязват с един удар, след което в уретрата се поставя дървена или метална тръбичка (за да могат да уринират). На раната се прави каутеризация – обгаряне с вряща мазнина, след което пациентът се заравя в купчина тор и му се дава единствено мляко. Ако процедурата се извърши по време на пубертета, мъжете обикновено оцеляват.
• Евнуси с ампутиран пенис: мъжът запазва мъжествеността си и възможността за възпроизвеждане без самия орган. На този проблем се намира решение след откриването на каучука.
• Евнуси или класически тлибии и семивири (семивир буквално означава "полумъж"): те се възприемат като безполови, тъй като им се отстраняват (нараняват, усукват, обгарят или привързват) тестисите (които произвеждат не само семе, но и мъжкият полов хормон тестостерон).

Черните евнуси (набирани от робските пазари в Африка и Мала Азия) обикновено са от първия тип – сандали, и поради пълната липса на полови органи, те служат в харема. Белите евнуси (обикновено пленници от завладените християнски територии като Черкезия, Грузия и Армения, както и от Балканите) са назначавани на държавнически постове, далеч от жените, тъй като можели да опитат да се сношат с тях.

По традиция целта на харема и на законните съпруги е чисто репродуктивна. Тази институция подчертава патриархалната хегемония на османския владетел.

Законните съпруги имат интерес да издигнат собствените си синове, за сметка на останалите синове на султана, което може да доведе до нелоялност към владетеля и империята. Поради тази причина султанът може да разчита повече на конкубинките що се отнася до създаването на наследници, тъй като дори децата им да се изкачат в йерархията до трона, майките нямат никаква облага от това. При тях липсва моментът с предателството. Наложниците могат единствено да станат фаворитки на султана, но не и да се сдобият с политическа власт или да му станат законни съпруги.

Харемът като институция е премахнат с реформите на прогресивния турски политик Мустафа Кемал Ататюрк, който европеизира държавата през 20-те години на миналия век.