Основаване и развитие на фармацевтичната индустрия – част 1

От 1850г. до 1939г.

Корените на фармацевтичната индустрия могат да се проследят до аптекарите и аптеките, които предлагали традиционни лекове още през средновековието – мехлеми и отвари, които лекували (със съмнителен успех) широк обхват от заболявания.

Но индустрията, такава каквато я познаваме днес, се заражда през втората половина на XIX в. Научната революция през XVII в. разпространява идеите на рационализма и експериментаторството, а индустриалната революция трансформира производството в самия край на XVIII в. Обединяването на тези две концепции е сравнително късно събитие, но с изключително значение за човечеството и здравната грижа .

Германската компания Merck е първата, която тръгва в тази посока. Историята й може да се проследи до 1668 г., когато е основана под формата на аптека. Хайнрих Еманюел Мерк стартира превръщането й в научен индустриален концерн с производството и продажбата на алкалоиди.

По подобен начин се развива и GlaxoSmithKline. Създадена е през 1715 г., а в средата на XIX в. Beecham започва индустриалното производство на лекарства. От 1842 г. компанията произвежда патентовани лекарства, а първата в света фабрика, предназначена само за производството на медицински препарати е отворена през 1859 г.

Бащите на американската фармацевтика

Междувременно през 1849 г. в САЩ е основана компанията Pfizer от двама германски имигранти. В началото бизнесът им е с чисто химическа насоченост, но се разраства бързо по време на Американската гражданска война, поради нуждата от болкоуспокояващи и антисептици.

Докато Pfizer предоставя лекарствата, необходими на Съюза, млад кавалерийски командир на име полковник Ели Лили служи в армията им. Той е фармацевтичен химик и архетип на динамичния, надарен американски индустриалец от XIX в., който след края на военната си кариера  и опита си да се занимава със земеделие, през 1876 г. основава своя собствена фармацевтична компания. Той е истински пионер и въвежда нови методи в индустрията. Лили е първия, който се фокусира както върху изследванията и разработването на нови лекарства, така и върху производството им.

Друг военен, който започва да се занимава с фармация, е Едуард Робинсън Скуиб. По време на войната между САЩ и Мексико между 1846-1848 г. той е флотски лекар и изхвърля лекарствата, с които го снабдявали, заради ниското им качество. През 1858 г. Робинсън отваря лаборатория и подобно на Pfizer започва да снабдява армията на Съюза по време на гражданската война и полага основните на съвременната BMS.

Фармацевтичната индустрия в Швейцария също се развива бързо през втората половина на XIX в. По-рано държавата е лидер в търговията с платове и бои и швейцарските производители постепенно осъзнават, че техните препарати за боядисване притежават антисептични и други способности и започват да ги продават като фармацевтични продукти. Пълната липса на патентно законодателство в Швейцария довежда до заклеймяването й като "пиратска държава" от Германския Райхстаг. Основите на компаниите Sandoz, CIBA-Geigy, Roche и Basel са положени именно по времето на този бум.

Началото на XX в. – появата на аспирина

Не само швейцарските фармацевтични компании стартират от търговията с бои. Bayer е основана през 1863 г. като производител на бои във Вупертал, родния град на съмишленика на Карл Маркс, Фридрих Енгелс. По-късно компанията започва да произвежда лекарства, и около началото на XX в. комерсиализира аспирина – едно от най-успешните лекарства до този момент.

Тъй като през този период търговията с лекарства все още не е регламентирана, разделението между "фармацевтичната" и "химическата" индустрия не е строго, както днес. Тези компании се фокусирали както върху рибеното масло , пастите за зъби, лимонена киселина за безалкохолните напитки и геловете за коса, така и върху лекарства, които се изписват само с рецепта и продукти, продаващи се свободно над тезгяха като хероина.

Националните борби и конфликти, които са характерни за този период, също оказват влияние върху развитието на индустрията.

Bayer притежава марката аспирин, а американските й филиали са конфискувани по време на Първата световна война, докато "американската" компания Merck е задължена да се отдели от немското дружество майка (Merck KGaA). Руските филиали на Bayer също са закрити по време на Руската революция. Това разклащане на Германия като лидер във фармацевтичната индустрия се наблюдава както преди, така и след войната. Във Великобритания лекарствени препарати започват да внасят много други компании като Wyeth, Sandoz, CIBA, Eli Lilly и MSD.

Годините между двете Световни войни

Периодът между 1918 г. и 1939 г. е белязан от две открития, които проправят пътя на съвременната фармацевтична индустрия. Първото е инсулина – Фредерик Бантинг и колегите му успяват да изолират инсулина, който може да лекува диабет, като преди този момент заболяването се смятало за фатално и неконтролируемо. Но само благодарение на съвместната работа с учените от Eli Lilly, те успяват да пречистят екстракта и да започнат масовото му производство и дистрибуция като ефективно лекарство.

Второто нововъведение е пеницилина – откритие, чието значение за човечеството е безпрецедентно и не може да се сравни с никое друго лекарство. Александър Флеминг открива антибиотичните способности на пеницилиновата плесен през 1928 г., а Хауърд Флори и Ернст Чайн извършват по-нататъшни изследвания и експерименти. Благодарение на финансовата подкрепа на държавата, международен екип от компаниите Merck, Pfizer и Squibb извършва допълнителни проучване и по време на Втората световна война започва масовото му производство, което спасява живота на хиляди войници. Огромният мащаб и усъвършенстването на пеницилина бележат нова епоха в развитието на фармацевтичната индустрия. Войната насърчава проучванията на всички видове лекарствени средства – от аналгетици, до препрати против тиф. Всичко това се постига благодарение на партньорството между различните компании и правителството.

Към втора част > >  >

по статията работи: Величка Мартинова