Откриване на медикаментозно лечение на шизофренията от 50-те години на 20-ти век

От 1952г.

През 1952-ра френският хирург Анри Лабори бил зает с наистина важна мисия, а именно – да издири ефективен метод да намали шока, който пациентите му изпитвали дори от самата идея за извършване на операция. Лабори установил, че основна причина за този шок идвала от анестезията.

Специалистът разбрал още, че, ако използва по-пестеливо упойка там, където е възможно, това благоприятства по-бързото следоперативно възстановяване на индивидите. Французинът знаел, че гореспоменатите негативни усещания са следствие на определени химични съединения, освобождаващи се в мозъка, затова побързал да открие подходящ техен контрагент. Той се спрял на антихистамините, които обикновено се употребявали в борбата с алергии от различно естество.

Експерименти на "операционната маса"

По време на своите проучвания Анри забелязал, че ако даде силна доза антихистамини на пациентите си, тяхното ментално състояние категорично се променяло. Въпросните персони не изглеждали така напрегнати и развълнувани от предстоящата хирургическа интервенция и, всъщност, били по-скоро безразлични и равнодушни. В този ред на мисли, Лабори бил способен да оперира, употребявайки много по-малко упояващи субстанции. Особено впечатлен обаче специалистът останал от действието на т. нар лекарствен препарат хлорпромазин (или както е известен с търговското си наименование – "торазин"), който препарат, според личните убеждения на Анри, можел успешно да се използва и в психиатрията за третиране на различни психични състояния.

В разглеждания период обаче никой в областта не си позволявал да третира душевно болните пациенти с каквито и да е било медикаменти, а електрошокът бил най-често използваната и ефективна практика.

Тъжно или не, Лабори така и не успял да се пребори, за да популяризира употребата на хлорпромазина в борбата срещу психичните нарушения. Неговият шурей обаче – Пиер Деникер, проявил сериозен интерес към тезите на своя роднина и решил да пробва ефекта на лекарствения продукт в третирането на тежки ментални разстройства, най-вече - върху шизофреници.   

Резултатите били впечатляващи. Пациенти, които в продължение на седмици стояли неподвижни на едно място или онези, които били завързвани заради склонността им към буйстване и проява на насилие, след лечение с хлорпромазин можели спокойно да общуват и дори - да бъдат оставяни без надзор.

Съвсем естествено и следвайки пътя на логиката, новината за приложимостта на медикамента в областта на психиатрията бързо се разпространила на територията на цялата страна, а по-късно – и в световен мащаб. През 1954г. лекарственият продукт бил одобрен и от Американската администрация по храните и лекарствата. Така, успокояващите свойства на препарата позволили на много душевно болни да водят и да се радват на нормален живот. До 1964-та около 50 милиона души по земното кълбо преминали курс на лечение с хлорпромазин.

През следващите няколко години станало ясно, че, наред с полезността си, продуктът проявява и немалко странични ефекти, като последиците му за мозъчната дейност могат да бъдат доста сериозни. Доказано било, например, че лечението с него може да доведе до болест на Паркинсон. Тези плашещи корелации обаче, както и неуморните търсения на учените, обогатили знанията за ролята на допамина, както и на други важни за мозъчната дейност и поведението, невротрансмитери. 

Статията е част от историята на:

• История на шизофренията