Начало История на медицината Откриване на причинителя на коклюша и първи опити за създаване на ваксина

Откриване на причинителя на коклюша и първи опити за създаване на ваксина

От 1906г.

Откриване на причинителя на коклюша и първи опити за създаване на ваксина - изображение

В миналото китайците наричали коклюша (пертусиса) стодневната кашлица, с което искали да наблегнат върху дългата продължителност на въпросното състояние. На практика, кашлицата е един от най-изявените симптоми на заболяването, тя може да продължи повече от 90 дни и най-лошото – да се появи отново заради обикновена хрема или бронхит.

За да отърват децата си от крайното изтощаващо й действие преди няколко века родителите имали склонността да прибягват до особено нестандартни методи за лечение, някои от които нямали нищо общо с медицинската наука. Например, хлапетата били карани да прескачат магаре или да пият от магарица. В тази връзка, у нас коклюшът е известен и като т. нар. магарешка кашлица - заради характерния вик, който болният издава при кашляне и който вик наподобява рева на домашното животно.

Както можете да предположите, преди откриването на причинителя на пертусиса и преди разработването на ефикасна ваксина срещу него, заболяването предизвикало няколко големи епидемии, между които и тази в Париж от 1578г., която отнела живота на голям брой хора.

В крайна сметка бактерията на коклюша била "арестувана" чак в първите години на 20-ти век. Приносът за това откритие се приписва на двама белгийски учени - Жул Борде и Октав Жангу. Още от 1900г. двамата ентусиазирано започнали своите опити и наблюдения върху инфекциозния характер на магарешката кашлица, но трябвало да мине доста дълъг период от време, за да могат микробиолозите да се похвалят с добър резултат. През 1906г., изолираният от тях в чиста култура инфекциозен агент, представлявал микроб с формата на малка пръчица, който впоследствие станал известен като бацил на "Борде-Жангу". Специалистите открили също, че болестотворното действие на бактерията се дължи на съдържащия се в нея токсин. Интересно било, че във външна среда коклюшните бактерии били слабо устойчиви и силно чувствителни към дезинфекционни средства.

Шест години по-късно, през 1912г. Борде и Жангу направили опит да създадат ваксина срещу коклюш от мъртви клетки на B. Pertussis. За тяхно съжаление, препаратът се оказал неефективен. През 1925г. пък датският лекар Торвалд Мейдсън тествал на деца от Фарьорски острови своя версия на ваксина срещу магарешка кашлица. В началото животоспасяващата субстанция създала впечатлението, че изгражда добра защита срещу заболяването. Но през 1933г. Мейдсън съобщил, че в хода на нов експеримент две деца починали – вероятно в резултат на реакция след ваксиниране.

Така или иначе, стодневната кашлица попаднала под "радарите" на медиците и много скоро тя щяла да бъде поставена на мястото й.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.historyofvaccines.org/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноСнимкиЛеченияНовиниСоциални грижиЛайфстайлХранене при...БотаникаЛичностиАлтернативна медицинаАнкетиМедицински изследванияЗдравни съветиТестовеКлинични пътеки