Първи свидетелства за появата на коклюш и откриване на бактерията причинител

От 1906г.

Днес знаем, че инфекциозното заболяване коклюш се предизвиква от кокобацила Bordetella pertussis, грам-отрицателен микроорганизъм. Болестта е изключително заразна и най-потърпевши са децата от няколкомесечна до 6-годишна възраст, но случаи възникват и при възрастните и при деца в тийнейджърска възраст.

Наименованието на заболяването произлиза от латинската дума pertussis, като "per" означава "прекомерно, много", а "tussis" - "кашлица". Коклюшът е популярен и под името магарешка кашлица заради специфичния звук, който болният издава по време на силните пристъпи на кашлица.
Днес съществува тенденция да се пренебрегва опасността и заболяването да се смята за нискорисково.

Разпространяващите се мнения, че антибиотиците ще спасяват положението и дори няма нужда от поставянето на ваксина още повече влошават ситуацията. Коклюшът е изключително опасно заболяване с висок процент на смъртност сред децата, особено в развиващите се държави. Най-неразумно и грешно според специалистите ще бъде да се допусне разрастването на случаите на коклюш при условие, че болестта е от инфекциите, които могат да се предотвратят с ваксина и по този начин да се прекъсне предаването на бактерията.

Откога съществува бактерията и е позната болестта

Възстановяването на историята и еволюцията на коклюша е доста сложно, защото произходът му все още не е изяснен. Направени от учените прецизни молекулярни изследвания, които включват секвенирането (метод за проследяване на точната последователност на ДНК, за да се открият мутации, дупликации или "здрави" варианти на един ген) на пълния геном на бактерията Bordetella pertussis, показват вероятността микроорганизмът да съществува от около 2,5 млн. години. Стремежът на специалистите да реконструират цялостното филогенетично дърво на бактерията насочва към извода, че нейните два клона имат общ прародител, появил се преди 2000 години. Един от клоновете, който съдържа 98% от всички щамове на Bordetella pertussis, започва да си взаимодейства с човешката популация през последните 500 години.

Няма категорични доказателства, че коклюшът е познат като заболяване през древността. В своята Naturalis Historia Плиний Стари говори за опасна кашлица, но не може да се твърди, че става въпрос за коклюш.

Назад в историята се откриват няколко възможни епидемии, като описаните симптоми наподобяват тези на болестта, но отново липсва категоричност. Те се срещат в литературата на Индия и са датирани от началото на 16 в., както и в писмени сведения от Корея от 14 в. В Европа подобни следи се откриват от късното Средновековие - епидемия в Париж през 1414 г., и множество случаи на заболели в Лондон през 1540 г. вече в по-ранната модерна епоха.

Като първа доказана епидемия от коклюш се смята описаната от Гийом дьо Белу епидемия в Париж през 1578 г. В своя труд Epidemia et Ephemerides, издаден посмъртно през 1635 г., лекарят споменава, че не е срещал до този момент в съществуващата досега медицинска литература такива патологични случаи. Дьо Белу пише, че пристъпите на кашлица са с повторяема максимална интензивност на 4-5-часов интервал, както и че заболяването е по-често срещано сред децата между 4-и 10-годишна възраст. Той уточнява, че най-малките, на няколко месеца бебета, също са засегнати. Лекарят представя една травмираща картина - заразеният с коклюш се опитва да изкара секретите, пристъпите са толкова силни, че той не може нито да си поеме въздух, нито да издиша. Въпреки наблюдателността си, Дьо Белу няма представа каква е причината за появата на болестта и какъв е нейният механизъм на действие, предполага, че източникът е самият бял дроб.

>>> Коклюш, предизвикан от Bordetella pertussis

В научната общност дълго време сведенията, дадени от Гийом дьо Белу, се смятат за първото описание на епидемия от коклюш. Но изучаването на персийската медицинска литература разкрива друго доказателство. Свидетелства за магарешка кашлица с всички нейни специфични симптоми, направени от Мохамад Хюсеин Нурбахши, известен още като Bah ? 'al-Dawlah Razi, в негов ръкопис от 1501 г. Той говори за две епидемии, вероятно възникнали през 1484 и 1495 г. в Херат (дн. Афганистан). Персиецът прави съпоставка между двете епидемии и споделя, че по време на втората много по-малко хора починали. Той го отдава на лечението с джинджифил, което тогава приложили, докато днес на база съвременните познания причината може би се корени в развитието на имунен отговор.

Документирана е и трета епидемия, за чиято дата няма съмнение. Тя пламва през 1501 г. в Рей, Иран, и Рази за първи път в медицинската история предполага, че заразяването с магарешка кашлица става по въздуха.

Градовете Херат и Рей се намират точно на Пътя на коприната, на 1000 км един от друг. Учените са на мнение, че описанието на Рази на заболяването и последните генетични данни, извлечени от ДНК на коклюшната бактерия, съвпадат хронологично и са свидетелство за прехода на патогена от неепидемично до епидемично състояние. Пътят на коприната е начина, по който Изтокът и Западът обменят стоки и културни традиции, но явно се явява и маршрута на болестотворния микроорганизъм Bordetella pertussis. Именно от Азия идва коклюшът и предизвиква първата епидемия в Европа, по-конкретно в Париж.

Откриване на бактерията, причиняваща магарешката кашлица

Бактерията на коклюша е идентифицирана чак в първите години на 20-ти век. Приносът за това откритие се приписва на двама белгийски учени - Жул Борде и Октав Жангу. Още от 1900 г. двамата ентусиазирано започват своите опити и наблюдения върху инфекциозния характер на магарешката кашлица, но трябва да мине доста дълъг период от време, за да могат микробиолозите да се похвалят с добър резултат. Те разпознават малка по размер грам-отрицателна бактерия с яйцевидна форма в проба от 5-месечно бебе. През 1906 г. изолират в чиста култура инфекциозен агент от взет от сина на Борде материал.

>>> Разработване на първата успешна ваксина срещу коклюш

Двамата белгийци създават специална среда, за да могат да изолират болестотворния микроорганизъм. Тя се ползва и до днес и е наречена на тяхно име - "среда Борде-Женгу" (още "BG среда").

Учените откриват също, че болестотворното действие на бактерията се дължи на съдържащия се в нея токсин и че във външна среда коклюшните бактерии са слабо устойчиви и силно чувствителни към дезинфекционни средства. Прави им впечатление, че в изкуствена среда микробът има по-различен външен вид, отколкото в биологична.