Откриване на причинителя на коремния тиф

В по-минали векове, в резултат на недостатъчно добрите хигиенни условия, епидемиите от коремен тиф били доста често явление в световен мащаб (а дори и у нас). Болестта получили достатъчно "бонус"-време да се изявява по различни краища на земното кълбо, но в края на 18-ти началото на 19-ти век, виждайки сериозните щети, които тя причинява, учените все пак решили да й обърнат нужното внимание.

Всъщност, немският интернист Карл Либермайстър (1833г.-1901г.) бил един от първите специалисти, които се ангажирали с изучаването на коварното заболяване. Още много преди да бъдат "арестувани" тифните бактерии през 1880г., Либермайстър правилно предположил, че въпросната инфекция се причинява от патогенен микроорганизъм. Германецът, съвместно със свои колеги, се опитал да покаже също, че разпространението на епидемията е тясно свързано с консумирането на вода, замърсена с екскременти на болни от коремен тиф. Теорията на немския доктор не звучала невъзможна, но, така или иначе, тя не спечелила достатъчно поддръжници, за да бъде обявена за обществено значима.

Малко по-късно британският му колега Уилиям Бъд през 1873-та доказал, че специфичен токсин, присъстващ в човешките отпадъци, може да се превърне в преносител на инфекцията. И още: замърсяването на водата с екскременти на болни от коремен тиф създавало "отлични" условия за размножаване на болестотворните бактерии. Откритията на Бъд предизвикали "лавина" от желаещи да изучат, по онова време - още мистериозната, природа на тифния бацил. Голяма част от тези учени обаче срещнали сериозни трудности при изолирането на бактерията. В крайна сметка един от тях успял: това бил германският медик Карл Джоузеф Ебърт, който през 1879-та година открил "заподозрения" микроб в абдоминалните лимфни възли и в далака на свой пациент. През 1880г. и през 1881г. Ебърт публикувал наблюденията си в публичното пространство. Откритието му било "проверено" и потвърдено от редици германски и британски бактериолози, включително и от небезизвестния Робърт Кох.

Било установено, че тифните бактерии се намират в тясна "родствена връзка" със салмонелните и представляват малки пръчици, заобиколни от реснички, с помощта, на които се движат. Причинителят на коремния тиф можел да се похвали със завидна устойчивост, но много високите температури, както и дезинфекционните средства, все пак го убивали.

Залавянето на "врага", както и уточняването на подробностите покрай неговото разпространение, помогнали на хората да вземат адекватни мерки за ограничаване на епидемиите и впоследствие – за превенция срещу коварното състояние. В духа на тези опити за профилактика, много скоро щяла да бъде разработена и ваксина срещу коремния тиф.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините