Откриване на ротавируса

от 13 апр 2016г.

От 1973г.

Ротавирусът е "виновен" за редица здравословни състояния, между които диария, остър гастроентерит и много други. В по-минал период (а и днес) изброените заболявания "покосявали" най-вече малките деца под 5-годишна възраст. Нещо повече, тези сериозни стомашни проблеми често отнемали живота на малчуганите и били причина за поддържане на висока детска смъртност в световен мащаб.

Например, от март 1942г. до април 1943г. от 216 деца, приети в лондонска болница с диагноза диария, 109 починали. И въпреки че опитали, медицинските специалисти така и не успели да идентифицират причинителя на сериозното заболяване.

Всъщност, в периода от 1946г. до 1947г. в Англия от ентерити загивали средно по 40 от 70 хлапета седмично, като повечето от тях били на възраст под 15 месеца. В началото на 20-век в австралийския щат Виктория на всеки 1000 бебета между 100-200 си отивали от белия свят още преди да навършат годинка. Основната причина за тази драматична статистика била т. нар. "лятна диария", която върлувала активно през горещите месеци.

За щастие, през 50-те години на 20-ти век в световен мащаб заболеваемостта от гастроентерити (и други сходни заболявания) намаляла. Факторите за това позитивно явление били много. Към тях можем да причислим по-високата информираност и образование на родителите, повишаването на хигиенните условия в домовете, по-широката употреба на хладилници и хладилни чанти, както и наличието на работеща канализация. Промените в поддръжката на болниците и, като цяло – по-ангажираното отношение на болничния персонал и развитието на методите за лечение, също допринесли мног за "укротяване" на стомашночревните инфекции.

Но ротавирусът все още оставал "загадка" за специалистите, които все повече били мотивирани да го "заловят" и възпрат опасния му поход. През 1965г. австралийският лекар Алън Ферис по собствена инициатива провел проучване в болницата "Феърфайлд" в Мелбърн. Медикът събрал голям брой хронологически данни от случаи на пациенти, диагностицирани с гастроентерит. Анализът на резултатите бил осъществен на база месеца на постъпване в болничното заведение, възрастта на пациента и вида на патогенния организъм, "отговорен" за развитието на болестта. Ферис установил, че повечето гастроентерити, появяващи се през летните месеци, се дължали на инфекция, причинявана от познатите вече бактерии Salmonella или Shigella. Интересното било, че "зимната" версия на заболяването била по-често срещана и точно нейният причинител все още оставал "инкогнито" за науката.

През май 1973г. екип от няколко учени решили да доведат нещата до успешен край и организирали мащабно проучване в Австралия. Между специалистите, които дали своя принос за откриване на ротавируса, били вирусолозите Рут Франсис Бишоп, Джефри Дейвисън, Иън Холмс и Брайън Рък. С помощта на електронен микроскоп, те наблюдавали ултратънки области от лигавицата на дванадесетопръстника на деца, болни от остър гастроентерит. Така, учените най-накрая успели да открият новия вирус. Първоначално, той бил наречен "дуовирус" заради локацията, на която бил забелязан за пръв път. Малко по-късно ирландският лекар Томас Хенри Флюет предложил открития инфекциозен агент да се нарича ротавирус – заради кръглата му, във формата на колело, структура (от "rota"- "колело" в превод на лат.). Предложението било прието единодушно от научната гилдия.

Резултатите от проучването били бързо потвърдени и от редица други експерименти, проведени в Бирмингам, Торонто и Вашингтон. По същото време, малки изследвания били стартирани и в Сингапур, Индия, Индонезия и Япония. Оказало се, че в тези страни именно ротавирусът бил "виновен" за тежки диарии при най-малките.

Може сами да предположите, че след залавянето на "разбойника" следващата задача на експертите била да създадат ефективна защита срещу заболяванията, които той причинява. Иначе казано, първата ротавирусна ваксина скоро щяла да стане факт.

Статията е част от историята на: