Откритие и описание на свойствата на етанолния екстракт на прополис през 1970 година

От 1970г.

Известно е отдавна, че прополисът и неговите екстракти имат положителен ефект върху тъканната регенерация. Словашките учени Дж. Сута, Дж. Джанда и Дж. Ткак през 1975 година доказват, че прилагането на алкохолен разтвор на пчелен клей и фрамикоин ускорява процеса на регенерация на тъканите. Теният труд се казва "Experimental and clinical experience of the treatment of wounds of domestic animals with a locally applied solution of propolis" и е публикуван в учебника "Folia Veterinaria".

Полският изследовател Шелър е отговорен за популяризирането на понятието "ЕЕП" (етанолен екстракт от прополис). През 1970 година са извършени серия от експерименти, изследващи употребата на "ЕЕП". В прополисния алкохолен екстракт са идентифицирани 19 елемента. Шелър доказал, че алкохолният извлек от пчелен клей има изразена антибактериална активност в кисело или неутрално рН.

По-късно полските изследователи от екипа на Шелър демонстрирали, че прилагането на екстракт ЕЕП подпомага оздравителните процеси в увредената хрущялна тъкан, както и насърчава осификацията в изкуствено индуцираните костни дефекти. Учените доказали по неоспорим начин, че ЕЕП поддържа регенерацията и намалява възпалителните и дегенеративните процеси.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука