Луи Пастьор - образование и първи стъпки в науката

От 1822г. до 1895г.

Луи Пастьор е значим френски учен, допринесъл изключително много за развитието на световната наука и медицина. Животът му бил изпълнен със смело експериментиране и впускане в директния проблем, който трябвало да бъде решен. Неговата иновативност и гениалност му спечелват световно признание. Благодарение на основополагащите открития, направени и доразвити от Пастьор, милиони животи са спасени от опасни състояния и заболявания.

Детство и първи досег с науката

Пастьор се ражда на 27 декември 1822 г. в Дол, Франция, трето дете на Жан-Етиен Роки и Жан-Жозеф Пастьор. Баща му е участник в Наполеоновите войни, със звание старши сержант, награден с Ордена на почетния легион. В цивилния живот работел като кожар. Вероятно силното патриотично чувство, което проявява през целия си живот, се дължи на примера, наблюдаван от неговия баща.

Като малък Пастьор не бил особено ученолюбив, може да се каже, че бил около средното ниво. Проявявал талант в рисуването, дори много обичал да прави портрети на родителите и приятелите си. Завършва основно училище в Арбоа, където семейството му се мести преди години. След това учи в Безансон, откъдето през 1840 г. излиза със средно образование бакалавър по изкуства. В Кралския колеж в Безансон посещава курс по природни науки, изучавайки математика, химия, и отново завършва със степен бакалавър (1842 г.).

Същата година взима решение да положи приемен изпит за тогавашния парижки учителски колеж Екол нормал (École Normale Supérieure, днес университет). Резултатът е неудовлетворяващ и Пастьор решава да се яви отново през следващата 1843 г. Взима насериозно подготовката си и започва да посещава уроци в лицей "Сент Луи" и лекции на Жан-Батист Дюма в Сорбоната. Усилията му се увенчават с успех и от 1843 г. той вече е възпитаник на Екол нормал. През 1845 г. вече притежава магистърска степен по физика, след това и докторска степен. Започва да си сътрудничи с известния химик Антоан Жером Балард. По същото време провежда и първите си изследвания, свързани с кристалографията. През 1847 г. издава две дисертации - по химия и по физика.

През 1848 г. отива в Дижонския лицей като професор преподавател по физика, но не остава дълго, защото се мести в университета в Страсбург като професор по химия. Там среща и своята бъдеща съпруга - дъщерята на ректора Мари Лоран. Сватбата им е на 29 май 1849 г. На двамата през годините им се раждат 5 деца, но само две оцеляват.

Години на научно и кариерно израстване

Луи Пастьор остава в университета в Страсбург до 1854 г., като същевременно през 1852 г. застава начело на катедрата по химия. Отива в университета в Лил през 1854 г. като преподавател по химия и декан на Факултета по природни науки. По време на престоя си там местен производител на алкохол го моли да реши проблем с ферментацията, който съсипва цялата продукция. Заемайки се с този проблем, ученият открива микробите и ролята им в различни биологични процеси. Така полага основите на микробиологията.

Професионалният му път продължава в Париж, където се завръща през 1857 г., напускайки университета в Лил. Назначен е за директор на научните изследвания в училището, което му е начертало и дало началото - École Normale Supérieure. Пастьор налага нови стандарти и правила в учебното заведение, реформите му благоприятстват научната работа в него. В същото време обаче го обвиняват, че заповедите и промените, които прави, са твърде авторитарни и твърди и водят до разбунтуването на учащите се, които организират две сериозни прояви на протест. Остава в Екол нормал до 1867 г. Издейства от правителството на Франция създаването на лаборатория по физиологична химия там, на която е начело до 1888 г.

През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките (Académie des Sciences). След като напуска поста си в Екол нормал, започва работа в Сорбоната през 1867 г., като там преподава химия. Претърпява инсулт на следващата година, който оставя неподвижна цялата лява страна на тялото му. Успява да се възстанови и продължава с научната си работа.

През 1873 г. става асоцииран член на Академията по медицина във Франция. През това десетилетие и в началото на следващото прави своите открития по отношение на ваксините срещу бяс, антракс и птичата холера, които полагат основите на бъдещите му приоритети - имунизацията и ваксините.

След поставянето на ваксината срещу бяс на 9-годишния Жозеф Майстер цял свят започва да говори за пробива на Пастьор и за "опитомяването" на тази страшна болест. Всъщност тази известност довежда и до събирането на средства за създаването на Институт "Пастьор" в Париж. За неговото сформиране пристигат пари от различни държави по света и на 14 ноември 1888 г. институцията е открита.

В последните години на живота му здравето на френския изследовател изключително много се влошава. В Сорбоната, в присъствието на най-значимите за времето си учени тържествено е отбелязана 70-годишнината му. След нея той прогресивно се влошава и на 28 септември 1895 г. умира. Погребан е в катедралата Нотр-Дам, но година по-късно останките му са положени в крипта в Института "Пастьор".

Статията е част от историята на:

• История на Луи Пастьор