Откриха следи от четвъртия най-силен наркотик в древни зъби от ледниковата епоха

Акценти

По целия свят хората използват субстанции, които влияят на мозъчната дейност – от стимуланти през наркотици до халюциногени. Въпреки широката им употреба обаче, се оказва, че има оскъдни данни за тяхната поява и навлизане в ежедневието. Проучване, публикувано на 09.09.2026 г., разкрива, че дъвченето на семена от арекова палма датира още от праисторически времена, като най-често се е практикувало от жителите в азиатско-тихоокеанския регион.

Как действат семената от арекова палма

Арековата палма (наричана още бетелов орех) има действие на стимулант, който може да причини зависимост. Растението създава усещане за лека еуфория и подобрява тонуса. Лекари предупреждават, че редовната му употреба крие риск от рак на устната кухина. След алкохола, кофеина и никотина, бетеловата палма е четвъртото най-масово употребявано психоактивно вещество в света.

Първите исторически сведения за хора, дъвчили бетелови семена, са от Индия и Китай преди поне две хиляди години, а първите следи от психоактивното вещество в арековата палма са открити преди цели 3500 години по зъбите на човек, живял в Тайланд.
Настоящото проучване, публикувано в списание Science Advances, сочи че бетеловата ядка (бетелови семена) е използвана още по-рано, вероятно преди цели 25 хиляди години. Международният екип открива доказателства, че съвременната практика да се дъвчат семената на арековата палма всъщност еволюира от друга, по-опростена форма на употреба на наркотик, която също е имала своите последици върху здравето на човека.

Скелети на мъже от остров Сулавеси, които са използвали семена от арекова палма

По време на разкопки в южната част на индонезийския остров Сулавеси международен екип, ръководен от проф. Адам Бръм от университета „Грифит“, открива два скелета на мъже ловци. Единият е живял преди 25 000 – 16 000 години, а другият преди 7600 – 6300 години. Макар че живеят по различно време, по зъбите и на двамата се наблюдават дълбоки, заоблени бразди. Те не приличат на нито едно документирано до този момент зъбно износване. Според учените става въпрос за необичаен навик, който мъжете са упражнявали дълго време.

Заключението на археолозите гласи, че двамата ловци редовно са дъвчели твърд, сравнително кръгъл предмет, което е довело до абразия и дълбоки набраздявания в техните зъби. При единия скелет износването на зъбите е толкова сериозно, че на определени места дори се вижда най-чувствителната част от зъба – пулпната камера, което вероятно е било изключително болезнено.

Какъв е бил предметът, който са дъвчели и смучели?

Браздите напомнят на следите от изтриване, причинено от глинена лула, при хората от колониалния период. Тази аналогия кара изследователите да насочат вниманието си към семената на бетеловата палма, които в разговорния език се наричат бетелова ядка. Твърдите, кръгли семена на палмата Areca catechu съвпадат с размера и формата на получените вдлъбнатини. Учените предполагат, че увреждането на зъбите се дължи на продължителното дъвчене на семената, което е своеобразна форма на употреба на наркотик.

Дъвчене на бетел

В наши дни някои хора консумират бетел като смесват семената от арекова палма с гасена вар, докато се получи късче, което след това дъвчат, за да изпитат ефекта от психоактивното вещество ареколин. В зависимост от местните традиции към сместа могат да се добавят и други вещества. Гасената вар предизвиква химична реакция, която позволява на психоактивната субстнация да навлезе по-бързо в кръвта. Вторични ефекти при дългосрочната употреба на бетел са оцветяването на слюнката в червено, честото изплюване на образувалата се в устната кухина течност, както и появата на петна по зъбите. По зъбите на мъжете от остров Сулавеси обаче няма петна, а според учените дъвченето на семената не причинява набраздяване. Те смятат, че, преди да започнат да дъвчат бетелови късчета, праисторическите хора просто са смучели семената на арековата палма.

Смученето на бетелови семена също води до отделяне на ареколин

За да проверят дали смученето е имало същия ефект като дъвченето, специалистите накисват бетелови семена в изкуствено създадена слюнка и изследват получените екстракти върху хайвер на жаба, който е генетично модифициран да произвежда човешки мозъчни рецептори. Резултатите показват, че химичната реакция между несдъвкани семена от арекова палма и слюнка води до освобождаването на основния психоактивен алкалоид в тях, а именно ареколинът. Накратко, дори само смученето на семената отключва търсения ефект върху мозъка. Биомолекулният анализ разкрива, че в зъбите на предците ни се съдържа ареколин, което означава, че са употребявали бетел. Учените заключават, че мъжете, открити при разкопките на остров Сулавеси, са смучели редовно цели семена от арекова палма.

Смученето на бетелова ядка уврежда зъбите

Макар ефектът от смученето на бетелови семена вероятно да е бил по-слаб от този при дъвченето им, то се превръща в навик, който уврежда сериозно зъбите.

Една от възможните причини за употребата им е облекчаване на болката. И двамата мъже от Сулавеси са страдали от хронични проблеми със зъбите, а ареколинът им е помагал да се справят с нея. За съжаление, точно това, което използват за облекчение, уврежда още повече зъбите им и съответно увеличава болката.

Семената от арекова палма ли са първият в света редовно употребяван наркотик

Данните сочат, че употребата на бетелови семена датира от ледниковата епоха на остров Сулавеси, а доказателства, че част от предците ни са ги смучели датират отпреди 16 хиляди години, а може би дори 25 хиляди, или много преди възникването на земеделието. Впоследствие навикът се видоизменя и семената вече не се смучат, а дъвчат – практика, добре позната и днес.

Използването на растения с психоактивно въздействие върху мозъка не е характерно само за хората. Учените твърдят, че неандерталците и други по-ранни хоминиди също са прибягвали до тях.

Настоящото изследване е доказателство, че растения с наркотично действие са се употребявали в праисторически времена, както и че в дългосрочен план те са причинявали здравословни проблеми.